От тази гледна точка можем да приемем така наречения Гулаг за септична яма, в която тоталитарният кич изхвърля своите отпадъци.
10
Първото десетилетие след Втората световна война беше време на най-страшен сталински терор. Тогава арестуваха заради някаква глупост бащата на Тереза и изхвърлиха десетгодишното момиченце от апартамента. По същото време двайсетгодишната Сабина следваше в Академията за изящни изкуства. Професорът по марксизъм разясняваше пред нея и колегите и следния постулат на социалистическото изкуство: съветското общество е отишло толкова напред, че там основният конфликт вече не е между доброто и злото, а между доброто и по-доброто. Излиза, че лайното (тоест онова, което е органически неприемливо) може да съществува само „при ония оттатък“ (примерно в Америка) и само оттам, отвън, като чуждо тяло (примерно под облика на шпиони) да проникне в света на „добрите и по-добрите“.
И наистина съветските филми, които именно през онова най-жестоко време бяха залели кината на всички комунистически страни, бяха обвеяни от невероятна невинност. Най-големият конфликт, който можеше да възникне между двама руснаци, беше любовното недоразумение: той подозираше, че тя вече не го обича, и тя си мислеше същото за него. Накрая те се хвърляха в обятията си и се обливаха в сълзи на щастие.
Днес тези филми традиционно се тълкуват така: те показвали комунистическия идеал, докато комунистическата реалност била по-лоша.
Сабина се бунтуваше против едно такова тълкуване. Когато си представяше, че светът на съветския кич може да стане реалност и на нея може да и се наложи да живее в него, студени тръпки пробягваха по гърба й. Без сянка от колебание би предпочела живота в реалния комунистически режим, с всичкия му тормоз и опашките за месо. В реалния комунистически свят може да се живее. Но в света на осъществения комунистически идеал, в този свят на ухилени идиоти, с които не би могла да размени и дума, Сабина би умряла от ужас най-късно след седмица.
Мисля, че чувството, което събуждаше у Сабина съветският кич, е сродно на ужаса, който изживя Тереза, сънувайки, че марширува с голи жени покрай басейна и е принудена да пее бодри песни. Под повърхността се полюшваха трупове. Тереза не можеше да се обърне към никоя от жените дори с едничка дума, с едничък въпрос. Би чула в отговор само следващия куплет от песента. Не можеше дори тайно да намигне на някоя. Веднага щяха да почнат да я сочат на мъжа, застанал в коша над басейна, за да я застреля.
Сънят на Тереза показва истинската функция на кича: кичът е параван, закриващ смъртта.
11
В царството на тоталитарния кич отговорите са дадени отнапред и изключват всякакви въпроси. Оттук следва, че истинският противник на тоталитарния кич е питащият човек. Въпросът е като нож, който разрязва платното на изрисувания декор, за да можем да надзърнем какво се крие зад него. Впрочем точно така Сабина беше обяснила някога на Тереза смисъла на своите картини: отпред е понятната лъжа, а отзад прозира непонятната истина.
Само че онези, които воюват срещу така наречените тоталитарни режими, трудно могат да воюват само с въпроси и съмнения. Те също трябва да имат свои ценности и простички истини, които да могат да бъдат разбрани от колкото се може повече хора и да изтръгнат сълзи от тях.
Веднъж някаква политическа организация в Германия направи изложба на Сабина. Тя взе каталога: на корицата имаше нейна снимка, а през нея — нарисувани телени мрежи. Вътре беше напечатана биографията й, която бе заприличала на житие на мъченица или светица: страдала, борила се срещу неправдите, била принудена да напусне изтерзаната си родина и сега продължава да се бори. „Със своите картини тя воюва за свободата“, беше последното изречение от текста.
Сабина протестира, но не я разбраха.
— Какво, не е ли вярно, че при комунизма модернистичното изкуство се преследва?
Сабина каза сърдито:
— Моят враг не е комунизмът, а кичът!
След този случай тя започна да забулва своята биография с мистификации и когато след време се озова в Америка, успя дори да скрие, че е чехкиня. Това беше само отчаян опит да се спаси от кича, в който хората искаха да превърнат нейния живот.
12
Сабина стоеше пред статива, на който бе прикрепено започнато платно. В едно кресло зад гърба й седеше възрастен мъж и следеше с очи всяко движение на нейната четка.
По едно време той си погледна часовника.