Впрочем и пасторът добре си дава сметка за това и реди над гроба слова за вярната съпружеска любов, преминала през много изпитания, но останала за покойния до сетните му дни спокоен пристан, където той могъл накрая да пусне котва. И колегата на Франц, когото Мари-Клод бе помолила да каже няколко думи над ковчега, преди всичко отдаде дължимото на достойната съпруга на мъртвеца.
Някъде отзад, подкрепяна от една своя приятелка, плътно обградена от присъстващите, стои студентката с големите очила. С мъка сдържаният плач и многото погълнати хапчета са й причинили стомашни спазми още преди началото на обреда. Тя се превива и се държи за корема. Налага се приятелката и да я отведе от гробищата.
28
Веднага щом получи телеграмата, с която му съобщаваха за смъртта на Томаш и Тереза, синът на Томаш се качи на мотора си и пристигна в тяхното село. Зае се с погребението. Поръча да издълбаят на надгробния паметник под името на баща му надписа: „Той искаше царството Божие на земята“.
Знаеше, че баща му никога не би го казал с тези думи. Но бе сигурен, че надписът разкрива точно това, което бе искал Томаш. Царството Божие на земята означава справедливост. Томаш бе жадувал да живее в свят, в който царува справедливостта. Нима синът му няма право да предаде живота на баща си със свои думи? Нали това е от памтивека право на всички опечалени?
„След дълго скиталчество той се завърна“, пише върху надгробната плоча на Франц. Надписът може да се тълкува като религиозен символ: скиталчество из земния живот, завръщане в Божието лоно. Но посветените знаят, че изразът си има и друг, чисто светски смисъл. Пък и Мари-Клод го разяснява всеки ден:
Франц, златният, добричкият Франц не се справи с кризата на петдесетте си години. Какво смачкано момиченце го пипна в лапите си! И поне да беше хубава! (Забелязахте ли какви огромни очила, че тя изобщо не се виждаше зад тях!) Но нали знаете, един петдесетгодишен мъж душа дава за нещо младо и свежо. Само тя, собствената му жена, знае колко е страдал! За него това беше истинско морално изтезание! Защото дълбоко в душата си Франц беше честен и добър. Как иначе може да се обясни това негово безсмислено, отчаяно пътуване до Азия? Той отиде там, за да намери смъртта си. Да, Мари-Клод знае това със сигурност: Франц съзнателно е търсил смъртта. В последните си дни, когато вече умирал, не искал да види никого освен нея. Не можел да говори, но й благодарил поне с поглед. Молел я с поглед да му прости. И тя му простила.
29
Какво остана от умиращите в Камбоджа?
Една голяма снимка на американската актриса, прегърнала жълтокожо дете.
Какво остана от Томаш?
Надпис: „Той искаше царството Божие на земята“.
Какво остана от Бетовен?
Намръщен мъж с невиждана грива, който боботи с мрачен глас: „Es muss sein!“
Какво остана от Франц?
Надпис: „След дълго скиталчество той се завърна“.
И тъй нататък, и тъй нататък. Преди да бъдем забравени, ще ни превърнат в кич. Кичът е междинна спирка по пътя между битието и забравата.
Седма част
Усмивката на Каренин
1
Прозорецът гледаше към полегат склон, обрасъл с криви тела на ябълкови дървета. Над склона горски масив чертаеше хоризонта и контурите на хълмовете се нижеха, докъдето погледът стига. Привечер върху бледото небе изгряваше бяла луна и това беше мигът, в който Тереза излизаше на прага. Луната, увиснала насред все още светлеещото небе, й приличаше на лампа, която сутринта са забравили да угасят и е светила през целия ден в стая на мъртъвци.
Кривите ябълки растяха на склона и нито една от тях не можеше да помръдне от мястото, където беше поникнала, тъй както Тереза и Томаш никога нямаше да могат да напуснат това село. Те бяха продали колата, телевизора и радиоапарата си, за да си купят тук къщичка с градинка от един земеделец, който се местеше в града.
Да живеят на село — това беше единствената възможност за бягство, която им беше останала, защото в провинцията имаше хроничен недостиг на хора и достатъчно жилища. Никой нямаше интерес да проучва политическото минало на хора, готови да работят на нивата или в гората, и никой не им завиждаше.