— Това обяснява защо когато инцидентът се е случил, на онези петнайсет километра от магистралата не е имало стотици хора, както би се очаквало в този час. Ако са блокирали пътя преди събитието, военните са имали време да не допуснат превозните средства в опасната зона, преди нещо да се случи.
— Но някои хора са останали там, видели са твърде много, били са задържани и мозъците им са били промити заедно с нас, които вече сме били в мотела — каза Доминик.
Другите се включиха в дискусията и стигнаха до същите хипотези и въпроси без отговори, които бяха хрумнали и на Доминик и Джинджър, докато четяха „Сентинел“.
Накрая Доминик им каза за важното откритие, което бяха направили с Джинджър. След като прегледаха броевете от седмицата на кризата, Джинджър бе изказала предположението, че може да попаднат на нещо в другите репортажи, които на пръв поглед нямат нищо общо с инцидента. Двамата извадиха още броеве от шкафовете и скоро намериха онова, за което се надяваха. Имаше едно място, което по всяка вероятност бе свързано със затварянето на магистрала 80.
— Тъндър Хил — каза Доминик. — Мислим, че оттам са дошли неприятностите ни. Базата „Шенкфийлд“ е служила само за отклоняване на вниманието от истинския източник на кризата. Тъндър Хил.
Фей и Ърни изненадано вдигнаха глави.
— Тъндър Хил е на двайсетина километра на североизток оттук, в планините. Военните имат база там. Склад. В онези хълмове има създадени от природата варовикови пещери, където съхраняват копия от служебни документи и други важни материали, за да не ги изгубят, в случай че другите бази в страната бъдат унищожени от някакво бедствие… например ядрена война — обясни Фей.
— Складът съществува от двайсет и няколко години — добави Ърни. — Според слуховете там не съхраняват само документи. Някои хора смятат, че има и огромни запаси от храна, лекарства, оръжия и амуниции. И в това има логика. Ако избухне война, военните няма да искат всичките им оръжия и запаси да са в обикновени бази, защото първо те ще бъдат бомбардирани. Армията със сигурност има резервни хранилища и предполагам, че Тъндър Хил е едно от тях.
— Тогава там може да става всичко — неспокойно каза Джорджа Монатела.
— Да, всичко — съгласи се Нед Сарвър.
— А възможно ли е мястото да не е само склад? — попита Санди, — а да извършват някакви експерименти?
— Какви експерименти? — обади се Брендън.
Санди сви рамене.
— Всякакви.
— Възможно е — каза Доминик, защото тази мисъл вече му бе хрумнала.
— Но ако на магистралата не е имало изтичане на токсични вещества и ако в Тъндър Хил нещо се е прецакало, как е могло да ни окаже въздействие, като сме се намирали на двайсетина километра оттам? — рече Джинджър.
Никой не можа да предложи отговор. Марси, която се занимаваше с колекцията си и не бе казала нищо по време на вечерята, остави вилицата си и попита:
— Защо се казва Тъндър Хил?
— Мога да отговоря на този въпрос, миличка — рече Фей. — Тъндър Хил всъщност е една от четирите огромни долини между планините, дълга ивица високопланинско пасбище. Заобиколена е от множество високи върхове и по време на буря се превръща в нещо като фуния за звука. Преди стотици години индианците са я нарекли Тъндър Хил8, защото тътенът отеква между върховете и се разпространява надолу по планинските склонове. Шумът се стича в онази долина по много странен начин, сякаш гръмотевиците не идват от небето, а от земята около теб.
— Брей — тихо възкликна Марси. — Сигурно ще се напишкам от страх.
— Марси! — сгълча я Джорджа, а останалите избухнаха в смях.
— Ами, да — продължи детето. — Веднъж баба и дядо дойдоха на вечеря и имаше буря. Една светкавица удари дървото в двора ни и се чу силен гръм. И аз се напишках. Стана ми много неудобно.
Всички се засмяха отново.
— Това беше преди повече от две години — рече Джорджа. — Сега си голяма.
— Още не сте ни казали защо смятате, че Тъндър Хил е мястото, а не „Шенкфийлд“. Какво прочетохте във вестниците? — попита Ърни.
— В броя на „Сентинел“ от петък, тринайсети юли, седмица след затварянето на магистрала 80 и три дни след отварянето й, имаше репортаж за двама местни фермери — Норвил Бруст и Джейк Дирксън, които имали неприятности с Дирекцията за регулация на земята. Спорът е необикновен. Правителството притежава половината Невада — не само пустините, но и голяма част от най-хубавите пасбища, някои от които са дадени под аренда на животновъди, за да отглеждат добитъка си. Фермерите се оплаквали, че Дирекцията запазва хубавите земи и правителството трябва да продаде ливадите на частници, и наемът е твърде висок. Но Бруст и Дирксън имали други възражения. От много години те ползвали земите около военния склад на Тъндър Хил. Бруст имал осемстотин акра на запад и юг, а Дирксън — седемстотин от източната страна. И неочаквано в събота сутринта, на седми юли, въпреки че арендата изтичала след четири години, Дирекцията взела петстотин акра от Бруст и триста акра от Дирксън и по молба на военните тези осемстотин акра били включени в границите на Тъндър Хил.