— Кръстникът Волф? Вие двамата тук? И то вързани? Че какво престъпление сте извършили?
— Знам ли? — разпени се старият. — Попитай го ей тоя тук, дето ни нападна като разбойник!
Непознатия от Индия изобщо не обърна внимание на думите му, а пристъпи към зейналата яма. От едната й страна беше поставен отвореният ковчег. Въпреки двайсетте години прекарани под земята той все още беше добре запазен. Този забележителен факт се обясняваше с това, че ковчегът бе… празен.
Ван Зом го разгледа най-подробно, кимна като на себе си, а после се обърна към придружителите си:
— Господа, вече се убедихте, че в този гроб няма и следа от кости, нали?
— Да!
— След малко в стаята ще изготвим доклада.
— А какво ще правим с тези двамата? — попита околийският управител.
— Забелязахте, че залегнах при зида, за да подслушвам, нали? — отвърна князът.
— Да.
— Е, тогава слушайте! На времето детският труп е бил откраднат от гроба. Подозирах, че са го направили двамата ковачи от селото, баща и син. За нещастие вие сте отседнал в странноприемницата, а гробарят е отишъл при ковача. Старият Волф, гостилничарят, е голям хитрец. Свързал е вашето появяване, господин околийски управител, с точенето на кирката на гробаря. Не беше трудно да се предположи, че със сина си ще дойдат, за да наблюдават действията ни — от онзи отвор в зида.
— А-а, колко умно! — похвали го управителят. — Той наистина ли дойде?
— Да, със сина си. А сега — обърна се Ван Зом към двамата задържани, — ще отричате ли още, че на времето сте откраднали трупа на детето?
— Да отричаме? Глупости! — отвърна старият Волф. — Нищо не можем да отричаме, защото нищо не сме извършили!
— Ами какво правехте там зад зида?
— Нищо. Случайно минавахме оттам. Когато хвърлих поглед през отвора, видях, че разкопават някакъв гроб. Спряхме се да погледаме и това е всичко.
— Добре измислено. Само забравяте, че ние двамата, моят придружител и аз, бяхме залегнали от другата страна на зида и чухме всяка ваша дума.
— Не сме говорили нищо, което да бъде изтълкувано като престъпление.
— Не сте ли? Мисля, че е точно обратното! Вашият син ви напомни, че сте изгорили някакъв труп, за да не извършите убийство, което са поискали от вас.
— По дяволите!
— По-нататък казахте, че същият онзи, който откраднал трупа, е подпалил и замъка, предоставил на пламъците мъртвото дете и отвлякъл от Хелфенщайн малкия Роберт.
От смайване старият Волф не успя да изрече нито дума.
— Накрая споменахте за убийството на ротмистър фон Тифенбах — продължи обвинението си Ван Зом, — както и затова, че сте мълчали за всичко, за да държите в ръцете си престъпника.
Синът беше застанал зад бащата и не обелваше нито дума. Внезапно в десницата му проблясна острие на нож; беше успял да освободи ръката си от примката. Със светкавична бързина преряза въжето, което стягаше китките на баща му, и извика:
— Тате, след мен! — и още в следващия миг двамата се затичаха през гробището.
Околийският управител се накани заедно с писаря да хукне подир бегълците, ала Ван Зом ги задържа.
— Оставете ги тези негодници да избягат!
— Ами ако изчезнат изобщо?
— Успокойте се! И без друго не можете да ги догоните, нито да ги задържите. Аз знам къде да ги намеря.
— Къде?
— Сега-засега това е моя работа. Вие се погрижете да не могат да се доберат до жилището си и да вземат пари. Побързайте да слезете в селото и вземете необходимите мерки! Вдигнете на крак местната полиция и пак се върнете тук при нас! Трябва да изготвим доклада.
Околийският управител и писарят бързо се отдалечиха, а Ван Зом, Фридрих и стрият Зебалдус се отправиха към къщичката на гробаря. Старчето крачеше между двамата с напълно сломен вид.
20. НА БЯЛ СВЯТ ИЗЛИЗА СТАРА ВИНА
Двамата Волф не се втурнаха да бягат надолу по склона към селото, а се затичаха към отвора в зида, откъдето го прескочиха. От онази страна гората беше съвсем наблизо и поне на първо време можеше да ги закриля. Щом се озоваха между първите дървета, спряха и се огледаха назад. Отникъде не се виждаха преследвачи.
— А сега накъде? — попита синът.
— Не можем да се върнем у дома — изпъшка бащата, останал без дъх от тичането. — Скоро ковачницата ще бъде поставена под строга охрана. Принудени сме да отидем при банкера в града. Ще трябва да ни даде пари.
— Но как ще стигнем дотам? В джоба си нямам пукнат грош.
— И аз нямам. Но това е най-малката ни грижа. Ще отидем до планинската кръчма. С онзи кръчмар сме имали не една и две далавери. Той ще трябва да ни помогне.