Банкерът мълчаливо започна да крачи из стаята. След малко спря и каза:
— Добре, имам предложение: първо доведете сина си! Ще ви чакам долу при една тайна врата и ще ви подслоня до следващата нощ. После ще ви дам парите, валидни паспорти, по една великолепна маскировка и със собствения си впряг ще ви откарам до отдалечена железопътна гара, откъдето ще започнете пътуването си, без да се излагате на опасност.
Старият Волф се изсмя грубо.
— Да, ще получим при вас подслон, който ще е последният в този живот. Няма да го бъде!
— Волф! — избухна Хелфенщайн.
— Не, няма да стане! За вашия чичо приготвихте бръснач, а за ротмистър Тифенбах — куршум. По ваше поръчение малкият Роберт трябваше да бъде убит. И всичко това, защото тези хора ви се бяха изпречили на пътя. Сега идва нашият ред. Не, господин фон Хелфенщайн, благодарим ви за подслона, който ни предлагате!
Ван Зом долови бързи стъпки, после чу предрезгавелия от ярост глас на банкера.
— Човече, дръзвате да ми кажете това? На мен?… Мога да ви смажа!
— Няма да стане тъй бързо и лесно, господине! Впрочем трябва да побързаме! Според ей онзи часовник е единайсет без четвърт.
Ако до единайсет не се върна при сина си, той ще отиде в полицията и ще поиска да ви арестуват. Така се уговорихме, така и ще стане. Може да разчитате на това!
— Вие и двамата сте мерзавци, Волф! — процеди през зъби банкерът. — Но нямам нищо против! Елате утре вечер в десет!
— И ще получим пари, паспорти и всичко друго?
— Всичко ще е готово. Но ще ви помоля за едно — утре не използвайте главния вход. Полицията ви търси. Никой не бива да види, че идвате при мен!
— Та има ли друг начин да влезем в къщата?
— Да. След горния ъгъл има малка портичка. Пет минути преди уговореното време тя ще е отворена за вас.
— И сега ли да я използвам?
— Не. Моите хора ви видяха да влизате тук, тъй че ще трябва да ви видят как излизате от къщата.
Волф си тръгна. Хелфенщайн остана известно време прав, заслушан в отдалечаващите се стъпки. После сви юмруци и обърнат към вратата, злобно промърмори:
— Все пак ще те надхитря, стара лисицо! Ще си получиш парите, ала само броени минути след това пак ще ти ги взема! Така ще поставя моите хора, че да е невъзможно да им се изплъзнете! Дано отидете в пъкъла!
Думите му бяха изречени достатъчно високо, за да ги чуе Ван Зом, който тихо се измъкваше иззад леглото. Той предпазливо се прокрадна към гардеробната, а оттам се спусна по стълбите и през задната врата излезе навън.
Долу в тъмнината намери Фридрих.
— Къде е файтонът?
— Отсреща зад ъгъла.
Князът заключи вратата и последван от Фридрих забърза към колата, където ги чакаше Антон.
— Странноприемница „Златния пръстен“ в предградието Мариенфорщат!… ще минем ли покрай полицейски участък?
— Да. Има един недалеч от странноприемницата.
— Спрете първо там!
Конят потегли в тръс. Скоро те подминаха някакъв мъж, който бавно вървеше надолу по улицата.
— Старият Волф — обади се Ван Зом. — Той не бърза. Значи имаме време.
Пред полицейския участък князът скочи на земята преди още файтонът да е напълно спрял. След минута-две той се върна с няколко полицаи, плати на файтонджията и всички пеша забързаха към „Златния пръстен“.
— В двора на странноприемницата трябва да има каруца със сено — обясни пътем Ван Зом на полицейския вахмистър, който командваше малкия отряд. — Под сеното се крие младият Волф. Баща му е излязъл, но скоро ще се върне. Добре ще е, ако дотогава задържим сина му.
И наистина, както бе казал старият Волф, в двора видяха натоварената със сено каруца. За секунди, без да вдигат шум, полицаите се покатериха на нея и бръкнаха с ръце под сеното.
— А-а, ей го къде се крие! Да го измъкнем!
Ковачът бе сграбчен и извлечен навън от яки ръце, привикнали на схватки и боричкане, вързаха го и го занесоха в обора. После по съвета на Ван Зом полицаите се скриха в един по-тъмен ъгъл, а Непознатия от Индия излезе предпазливо на улицата, за да я наблюдава.
Скоро старият Волф се зададе — бавно, сякаш притиснат от тежък товар. Зоркият му поглед внимателно обходи целия двор и като не забеляза никого, бързо се приближи до каруцата.
— Хей! — полугласно подвикна стария. — Върнах се!
— Той не е вече там! — разнесе се зад гърба му любезен глас. Изплашен, Волф светкавично се извърна.
— Клетият момък е арестуван! — продължи Ван зом.
— Арестуван? — повтори слисаният баща. Но после изглежда веднага схвана положението. — Арестуван? В името на всички дяволи, мен няма да ме хванете!
Той се развъртя наоколо, сякаш в ръцете си държеше тежкия ковашки чук. Ала Ван Зом си спомни една от своите хватки, които често му бяха вършили добра работа сред загрубелите търсачи на диаманти в Холандска Индия. Той сграбчи здраво десницата на някогашния ковач и с рязък замах я изви високо зад гърба му. След секунда старият Волф лежеше на земята с изкълчена става.