— Как ще подхванете тази работа?
— С изстрел през прозореца на килията.
— Хмм. Стига само да не се вдигне много шум. Не бива да ви заловят. Сега по-нататък! Знаете ли кои са въпросните килии?
— Не.
Достопочтеният старец извади от джоба си лист от бележник и започна да чертае по него.
— Волф баща е на първия етаж зад четвъртия прозорец, като се брои от административната сграда, а синът е зад деветия. Первазът на прозорците се намира само на четири метра от земята. Улицата ще е тъмна, защото фенерът на ъгъла ще угасне точно в единайсет часа.
— Ясно, разбрахме се. Имате ли други подобни поръчения? Две хиляди марки не са дреболия… струва си човек да се поизпоти за тях.
Беловласият органист впери замислено поглед в дланите си. По лицето му се беше изписала лека и нежна усмивка.
— Вярвам ви, сухата пара е примамлива. Може ще съм в състояние да увелича печалбата ви. На улица Зигесщрасе номер десет има малка къща, която според мое предположение е собственост на княз Ван Зом. Тя е най-задната постройка в неговия парцел, който се води, че е на Паластщрасе. Там живее млад човек на име Рихард Бертрам… Но не — прекъсна се сам. — На днешното събрание ще се разпоредя какво да стане с него.
— Жалко — каза другият. — Това щеше да е работа и половина… а и не всеки има сигурна и безпогрешна ръка като мен, господине.
— Добре, добре! — махна с ръка органистът. — По-късно пак ще поговорим за това.
— Да запаля ли вечерта двете свещи?
— Да. Но този път по-рано от обикновено! И още нещо: на последното събрание няколко души отсъстваха. Сега трябва да дойдат всички без изключение.
След този странен разговор „най-обикновеният човек“ отиде на улица Мауерщрасе, влезе в една къща и се изкачи на четвъртия етаж. Отвори му Фридрих, почтен слуга и вятърничав скулптор.
— Какво желаете?
„Най-обикновеният човек“ му разказа с подробности всичко, което бяха обсъждали и решили заедно с „органиста“. След това Фридрих му каза:
— Господин шлосер, добре сте се справили. Князът ще ви възнагради, още повече че вашата двойна игра може да ви струва главата. А сега бързо си вървете! Очаквам и друг посетител.
Шлосерът си тръгна и действително, малко по-късно, на вратата на Фридрих се почука кратко. Беше органистът.
— Какво желаете? — попита Фридрих.
Беловласият се огледа в оскъдно обзаведеното помещение и без да чака покана седна на стола.
— Идвам при вас по поръчение на един познат. Познавате ли архитекта Якоб?
— Якоб?… Не мога да си спомня.
— Ще трябва да помогна на паметта ви. Срещнахте се с него при аптекаря Хорн. А него навярно го познавате, а?
— Да. Посещавал съм го.
— През последните дни не сте се мяркал в дома му. Е, да, така е с лекомислената младеж. Първо ухажваш девойчето, после не искаш и да чуеш за нея. Вярно ли е?
— Господине — запротестира Фридрих, привидно много смутен, — не знам, откъде накъде сте…
— Добре, добре, млади приятелю! Всъщност защо отрязахте квитанцията на Йете?
— Но много ви моля, господине! В края на краищата това си е моя работа!
— Не искате да ми кажете? Е, тогава аз ще ви назова причината — един господин, архитектът Якоб, ви обеща да ви помогне и затова вече не ви е нужно да продавате младостта си на тази жена.
— Не ви разбирам.
Органистът кимна бавно и замислено като на себе си.
— Вие сте предпазлив и дискретен, а това ми харесва. Изглежда сте точно човекът, от когото се нуждая. Не, не ми противоречете! Знам всичко за вас и бих могъл да повторя всяка дума, която сте разменили с архитекта Якоб. Били сте в кръчмата на Фрьобел на улица Бастайгасе. Е, виждате ли? Можете да ми се доверите.
— Ами щом сте дотам посветен във всичко, господине — престори се Фридрих, че отстъпва — тогава нямам причина да съм резервиран. Значи Якоб ви е разказал за мен?
— Да.
— Може би сте самият Капитан, а?
— Не, не съм точно този човек, млади приятелю. Капитана си има по-важна работа от тази лично да ви посещава, но аз съм един от неговите най-доверени хора.
— Жалко, господине! С удоволствие бих разкрил някой път сърцето си пред него, за мен е крайно време… скоро спестяванията ми съвсем ще се изпарят!
— Разбирам — дружелюбно се усмихна органистът. — Съчувствам ви за вашите грижи и тревоги, но съм упълномощен само да ви кажа, че ще ви бъде помогнато… при условие, че се съгласите с нашите предложения.
Почтеният слуга направи няколко забавно припряни жестикулации и извика:
— Всичко! Поискайте от мен всичко! Нужда закон не признава!… Само по-бързо, по-бързо!… Заради тази проклета полумаймуна съм…
— Каква полумаймуна?