Лявата му ръка започна припряно да отваря една папка подир друга, а дясната след кратък мигновен поглед върху чисто изписаните с канцеларски краснопис редове слагаше подпис долу вдясно.
Префектът на полицията Вреде замислено угаси пурата си в пепелника и каза:
— Да, да, аз съм свръхточен. Това е заради поканата на Ван Зом с необикновените обстоятелства. Всъщност, ваше превъзходителство, просто не мога да повярвам, че той успя там, където цялата полиция… — …където цялата полиция нищо не направи, искате да кажете, драги Вреде! — засмя се министърът, затвори последната папка и енергично се изправи. — Не го отричаме, добро хрумване е поне веднъж напук на досегашните традиции да допуснем този вълк единак, на всичко отгоре и лаик, да работи по въпросния случай. Още си спомням как се съпротивлявахте със зъби и нокти!
— Лесно ви е на вас, ваше превъзходителство. Много ми се иска да чуя какво бихте казали, ако най-неочаквано някой непознат си напъха носа тук — при тези думи той се огледа наоколо, — тук във вашата светая светих!
— Това е нещо по-различно, драги Вреде. Тук всичко е унаследено, всичко е традиция, схема… тук всеки, кой повече кой по-малко, страда от липса на оригинално мислене и въображение… а при вас вее друг вятър. При вас… там всеки човек си има стойност. При вас все още има истинска борба… Дивия запад в големия град. Във вашите предградия — прерии и мрежа от малки улички, пълни с престъпници, все още играят роля естествената проницателност и изобретателност, личната смелост.
— Ще ме извините, ваше превъзходителство! И в нашето ведомство е цяла джунгла от параграфи и законови разпоредби! Най-важното е: на никой от господа престъпниците да не падне и косъм от главата! За предпочитане е дузина свестни хора да се простят с живота си! Както чувам, бил внесен нов законопроект — полицейският служител ще има право да използва оръжие само при самозащита, и то тогава, когато е вече мъртъв!
— Ставате несправедлив, драги Вреде. Пожелавам ви някой хубав ден удоволствието да седнете ей тука в това кресло!
— Опазил ме Бог!
— Ето, виждате ли? Във вашата работа още има остатъци от романтика. От момче съм мечтал за подобна дейност — или да бъда следотърсач в Дивия запад, или пък да стана детектив. Но съдбата не пожела и се залових с онова, което още от младежките си години не можех да понасям и…
Червената завеса пред входа се разтвори и един служител съобщи, че колата е пристигнала и чака.
— Добре, да тръгваме, драги Вреде! Струва ми се, че ще прекараме чудесна вечер в дома на княза. Наистина съм любопитен да видя какво ще ни сервира.
— Нима ваше превъзходителство не знае нещо по-определено?
— Колкото и вие, драги Вреде. Ван Зом ни обещава, не, той ни гарантира пълното разобличаване на Капитана, след като неотдавна му дадохме всички пълномощия без да вдига много шум с помощта на вашите хора да вземе от Роленбург своята загадъчна болна и да я отведе у дома си.
— Да, да — кимна Вреде. — Тъй да се каже, чисто отвличане под надзора на полицията. Нечуван случай!
— Е, да. Освен това знам още — продължи министърът, — че тази вечер се събират почти всички съдебни заседатели, които на времето издадоха присъдата в процеса Хелфенщайн-Бург.
— Какво говорите, ваше превъзходителство! Старият таен съветник Щиве дали ще бъде там?
— Да, и председателят на тогавашния съд ще е там!
— Но нали той отдавна излезе в пенсия! Дори не знаех, че е още жив. Сигурно е доста над седемдесетте, нали?
— Хмм, от цялата работа тази вечер няма да изпита кой знае каква радост. Но е по-добре от времето, когато издаде онази присъда… а ето я и колата, Вреде. Качвайте се!… Карай към дома на княз Ван Зом!
Двата бели коня на сиви петна потеглиха.
Действително вечерта в дома на Ван Зом се събра странно общество. Ако сред гостите не бяха министърът и полицейският префект, полковник фон Тифенбах и Улрике фон Хелфенщайн, както и лекарите професор доктор Хофман и доктор Цандер, човек би помислил, че там се помещаваше клуб на юристите. И наистина, тук си бяха дали среща всички господа, които имаха по-значително участие в съдебния процес по двойното убийство в околностите на Хелфенщайн. Като най-млад представител на правосъдието в тази компания се беше появил асесор Шуберт.
Да се прекара цяла вечер в дома на Ван Зом беше особено преживяване. Обществена тайна беше, че князът обича редките скъпоценности и че къщата му представлява пълна с изненади съкровищница. По меките килими безшумно и бързо сновяха добре възпитани слуги, които водеха гостите и им обясняваха едно или друго, доколкото самите бяха в състояние да го сторят.