— Това ще рече, че сте бил твърдо убеден във вината му, нали?
— Що за въпрос, ваша светлост? За това говори и самата присъда!
— Толкова сте сигурен в себе си, уважаеми господин таен съветник, че не мога да си позволя да се усъмня в думите ви, макар упорито да се твърди, че невинен човек е бил обявен за виновен!
Тайният съветник Щиве подигравателно поклати олисялата си глава и каза:
— Добрият съдия не бива да се вслушва в мнението на тълпата.
— Много правилно — усмихна се Ван Зом. — Тълпата прекалено бързо си съставя мнение, при което изпада в заблуда. Да вземем за пример случая, за когото сега всички говорят! Най-изненадващо една болна жена е била изместена от известното лечебно заведение Роленбург. Хората приказват за отвличане, за престъпление, в действителност полицията премести оттам болната. Нищо противозаконно, напротив, било е предотвратено противозаконно деяние.
— Ха! — възкликна един от съдиите. — Говорите за съпругата на банкера фон Хелфенщайн, нали?
— Точно така — потвърди князът.
— А какво знаете вие за този загадъчен случай? — осведоми се тайният съветник Щиве, който, както желаеше Ван Зом, за момента се отклони от темата Бург.
— Какво знам за случая ли, почитаеми господин таен съветник? — отвърна князът. — Вероятно всичко, защото самият аз съм инициаторът. Мога да опиша подробно хода на събитията и да назова причините, които ми дадоха повод да се намеся. Ала преди това ще помоля всички присъстващи за честната им дума да запазят пълно мълчание за онова, което се говори тук и което предстои да става! Още веднъж ви уверявам, че не съм извършил нищо противозаконно. Изслушайте ме, почитаеми господа! По поръчение на господин министъра и на господин полицейския префект Вреде, които в момента присъстват тук като свидетели за истинността на твърдението ми, аз се намирах по следите на един престъпник. Имах сериозни причини да смятам, че същият престъпник е използвал отрова, за да докара госпожа Нора фон Хелфенщайн до загадъчно състояние на несвяст и по този начин да се отърве от най-опасния за него човек, посветен във всичките му тайни. Свързах се с професор Хофман и с доктор Цандер… ето, моля, и тези господа също присъстват тук като свидетели! Те и двамата са наблюдавали болната и потвърдиха подозренията ми. Господин професорът ме осведоми за опит на престъпника да го подкупи, разбрал, че лекарят е прозрял намеренията му. Ето кое ми даде повод да издействам от господин министъра разрешение да отведа в жилището си болната под полицейски надзор. Виждате, с нищо не съм нарушил закона. Взех жената от лечебното заведение, за да я спася, защото престъпникът искаше да я остави да умре.
— А кой е този човек? — припряно попита тайният съветник Щиве.
— Съпругът на госпожа Нора, банкерът Франц фон Хелфенщайн!
— Франц… фон… Хелфенщайн? — заекна тайният съветник. — Чиста лудост!
— Не е лудост! Дал й е да изпие отровно вещество, което я е довело до известното на всички ни състояние. После я откарва в Роленбург при професор Хофман. Трябвало е да го направи, понеже аз знаех вече за заболяването на жената. По-късно се е канел да я остави там да си умре. Това са непоклатими факти. Още веднъж повтарям: изведохме жената от онази болница и я докарахме тук, само за да спасим живота й.
Старият съдия пристъпи към Ван Зом.
— Значи клетата жена е у вас?
— Да. Лежи в състояние на пълно вцепенение. За щастие разполагам с противоотровата и господин доктор Цандер вече даде на болната от нея. Действието й е бавно, но малко по-късно всички вие ще станете свидетели как тя лека-полека идва в съзнание.
За няколко секунди се възцари дълбоко мълчание. Хората постепенно схващаха значимостта на чутото. Тайният съветник Щиве прекара няколко пъти длан по лъснатия си череп и попита:
— Както изглежда, ваша светлост преследва определена цел, нали?
Подчертавайки всяка отделна дума, Ван Зом заяви:
— Излизането на госпожа фон Хелфенщайн от пълно вцепенение ще ни даде доказателството, че… вашият Герхард Бург е бил невинен!