— Дни наред лежах неподвижна, като парализирана — каза тя вече по-тихо, — но не можех да спя… от това душата ми се превърна в нажежено разтопено олово, сякаш от него пред мен ясно изникна миналото ми, изпълнено с омраза, отмъщения, лъжи, предателства, клетвопрестъпничество и кръв. Някога исках да стана негова жена… на всяка цена! Бях заслепена! Исках да се отърва от беднотията и нищетата, а той ме оплете в мрежите си с лъжливи клетви и обещания. Така станах негова съпруга, но заплатих с моята съвест и с душеспасението си. Сега искам да се изповядам… нямам желание да живея по същия начин!… Ще ме изслушате ли?
— Ако това ви донесе облекчение… Госпожа Нора поклати глава.
— Облекчение ли, ваша светлост? Искам само да си отмъстя. За тази цел най-напред трябва да се освободя от всичко, което от двайсет години трови душата ми! Изслушайте ме… и ако ви побият тръпки на ужас, знайте, че аз от двайсет години понасям този ужас!… О-о, ваша светлост, аз не бях толкова ниско паднала от самото начало! Бях суетна, а също и влюбена… но повярвайте ми, лоша, лоша и подла станах по негова вина… да, по негова вина! — Тя просто изкрещя последните думи. — По вина на него, на убиеца на своя чичо в Хелфенщайн!… На убиеца на ротмистър фон Тифенбах!
— Убиец на чичо си ли? И убиец на ротмистър фон Тифенбах?
— Казвам самата истина. Бог ми е свидетел… ако не се срамува заради мен. Знаете, че на времето бях компаньонка на Улрике фон Хелфенщайн и възпитателка на малкия Роберт, нали?
— Чух да го споменават.
— Обаче никой не знае как стана така, че високомерният банкер Франц взе за съпруга една бедна и далечна братовчедка.
— Доколкото си спомням, хората говореха за романтична прищявка.
— Не. Този човек не е способен на подобни чувства. Направи го по принуда, от страх от мен. Без да искам, така да се каже в последния час, узнах за престъпленията му.
— За неговите престъпления? Какво имате предвид?
— На времето съдът осъди като убиец някой си Герхард Бург, защото в него намериха ключа от стаята на стария Хелфенщайн и защото бръсначът, с който бе извършено злодеянието, беше негов.
— Така е. Главно на тези два факта бе изградено цялото обвинение.
— Значи сте запознат със случая?
— Да. Наскоро прочетох подробна статия в стар вестник. — Тогава сте в течение на нещата. Невъзможно е Герхард Бург да е убил стария Хелфенщайн, понеже през онази вечер той не беше последният човек, излязъл от стаята на господаря на замъка. Самата аз бях при стария господин малко след като Бург си беше тръгнал.
— И?
— Той си седеше жив и здрав на масата.
— По-нататък, по-нататък! — настоя Ван Зом, обзет от странно безпокойство.
— Но и аз не бях последният човек, посетил стария и разговарял с него. Около час по-късно, все още не си бях легнала, защото вестта за схватки с контрабандистите не ни даваше да мигнем… и така, час по-късно дочух шум в коридора. Предпазливо отворих вратата и надникнах. Видях Франц, който, без да ме забележи, излезе от стаята на стария Хелфенщайн, завъртя ключа и го извади от ключалката.
— Как същият ключ е попаднал после в джоба на Бург? И как е било възможно злодеянието да се извърши с неговия бръснач?
Госпожа Нора изкриви уста в горчива гримаса.
— За коварен и хитър човек като Франц не е кой знае колко трудно да прехвърли вината върху друг! Слушайте нататък! Франц, винаги много любезен, та дори и нежен към мен, от около година енергично започна да ухажва младата Улрике. Тя най-откровено му беше обяснила, че не може да отвърне на неговото увлечение и да не си прави повече труда да я печели, защото сърцето й принадлежи на друг. Франц беше повярвал, че този друг е ротмистърът фон Тифенбах. Забелязах, че в него се породи неприязън към Тифенбах, но си казах: ето резултатът от убеждението му, че ротмистърът е спечелил симпатиите на красивата Улрике, отстранява го като съперник. Освен всичко друго установих, че Франц продължаваше да се държи към Улрике учтиво, кавалерски и приятелски. Както разбрах по-късно, той не е искал да си разваля отношенията с нея, понеже вечно имаше парични затруднения и се възползваше от влиянието й над стария Хелфенщайн, за да получава назаем повече или по-малко значителни суми от семейното наследство.
Така в онзи ден, същият преди нощта, когато се разиграха въпросните ужасни събития, Франц незабелязано проследил Улрике, докато тя се разхождаше навън, за да поговори с нея за своите парични проблеми. Точно тогава станал свидетел на среща между Улрике и нейния приятел от детинство. Герхард Бург идвал от гарата, за да посети родителите си. А за същата нощ бил планирал да нанесе онзи удар срещу контрабандистите. Щом ги зърнал двамата, у Франц се разгоряла омраза към Герхард Бург. Той знаеше, че Франц е говорил срещу него пред Улрике.