И докато скрит зад храстите край оградата на ловния парк на замъка ги подслушвал, той забелязал служебната чанта на Бург, която младежът бил оставил настрана. Франц без много труд се добрал до нея и я отворил. Вътре намерил несесер за бръснене с един извънредно остър бръснач. По-късно пред мен той винаги твърдеше, че едва при вида на бръснача му хрумнала мисълта да отстрани чичо си. Пъхнал го в джоба си и пак затворил чантата. После тръгнал за вкъщи… следите ли думите ми, ваша светлост?
Ван Зом отговори само с въздишка, която стигна до слуха на мъжете в тъмното помещение от другата страна на преградата от воал.
— През нощта Франц се вмъкнал при стария господин и хладнокръвно извършил ужасното убийство. Когато съм го видяла да излиза от стаята, изобщо не съм подозирала какво се е случило. Преди това там беше Герхард Бург. Спомняте си. Франц оставил бръснача в стаята като улика срещу него.
Тя млъкна изтощена и Ван Зом я остави една минута, за да се съвземе. После попита:
— А как ще докажете, че вашият… че Франц фон Хелфенщайн точно в онзи час е извършил в стаята убийството?
— И неодушевените предмети говорят! — безсилно промълви тя.
— Неодушевените предмети ли?
— Да, онзи… онзи стоящ часовник на камината!
— Моля ви! Какво означава това?
Госпожа Нора тежко си пое дъх.
— Там имаше стоящ часовник, много ценен часовник. Беше поставен върху камината в стаята на стария Хелфенщайн. Всеки кръгъл час с тъничкия си гласец той изкарваше своята мелодия: „Бъди винаги верен и честен чак до своя гроб студен…“ Когато в онази нощ видях Франц да излиза от стаята на господаря на замъка, тъкмо тогава чух звуците на „Бъди винаги верен и честен…“. Беше точно един часът през нощта. И тогава той прокле часовника…
Отново настъпи тишина. Ван Зом попита кратко:
— Мислите, че той е искал…
— Искал, искал! — избухна болната. — Просто не можеше да понася мелодията на часовника и не желаеше да я слуша, след като го спасихме от пожара в замъка заедно с други ценни предмети. Франц изпадаше в ярост, когато чуеше да се разнасят онези звуци. Аз преместих часовника на камината в моята спалня. Разбира се, беше ми забранено да го навивам и той спря да работи. Франц се страхуваше от него.
— И какво друго се случи на времето?
— На следващата сутрин след убийството той видял, че Улрике и Тифенбах тръгнали заедно към Боровата клисура, промъкнал се подир тях, станал свидетел на разговора между Бург и ротмистър Тифенбах и хладнокръвно застрелял последния с… пушката на Бург, която била облегната на едно дърво. После изчезнал в гъсталака. Вместо да преследва убиеца, Бург започнал да се занимава със застреляния, защото мислел, че е възможно да го спаси, или поне да облекчи страданията му. А пък Франц имал възможност спокойно да изчака развоя на събитията. Дори проницателният Бург не заподозрял него, ами контрабандистите, още повече че до следващия ден не забелязал липсата на бръснача. В противен случай по-навреме щеше да бъде обзет от други съмнения.
— Но откъде знаете всичко, и то с такива подробности?
— О, та да не съм вчерашна? Щом знаех кой е убиецът на господаря на замъка, не беше трудно да се досетя кой е убиецът на Тифенбах. Достатъчно беше да кажа на Франц, че съм го видяла да излиза от стаята на убития. След това той ми се изповяда. Една дума от мен щеше да го погуби, ето защо той купи мълчанието ми, като се ожени за мен.
— И вие допуснахте да бъде осъден един невинен човек? — попита Ван Зом. — Нима мислехте, че от такова отровно семе ще избуи вашето щастие?
— Тогава изобщо не се питах кое как е, нито пък размислях много-много. Бях уморена и съсипана. Баща ми нямаше късмет в своите начинания, бяхме напълно обеднели и принудени да водим мизерно съществуване. Ала въпреки това аз си живеех с голямата илюзия, че имам съсловното право да водя безгрижен, охолен живот във висшето общество, към всичко друго оставах безразлична освен към възможността да постигна целта си. И наистина я постигнах. Само не ме питайте на каква цена!
Около минута двамата мълчаха. После Ван Зом поде разговора:
— Моля ви, кажете ми още нещо: вие единственият свидетел ли сте, има ли друг, който познава истинския престъпник от онова време?
— Не мога да кажа с абсолютна сигурност, но предполагам, че Франц е имал помощници.
— Кое ви кара да мислите така?