Потривайки доволно ръце, той се приближи до княза и рече:
— Направо знаменито, ваша светлост! — каза той, изпаднал в добро настроение. — Само едно нещо не разбирам — как успяхте да изтръгнете пълни признания от тази закоравяла персона след двайсетгодишна престъпническа дейност?
— Единствено е познание за човешката природа. Трябваше да я изпълня с омраза и чувство за отмъщение към нейния мъж. Принудих банкера, след една извършена от нея кражба, да я настани в болнично заведение като предразположена към психически отклонения.
— Принудихте го? Да не би да й е дал отровата по ваше настояване? Това би било твърде неприятно.
— Не Това си беше негово дело. Предположих, че тя отдавна му е омръзнала — не забравяйте насила натрапената женитба — и като опасен човек, който знае за всичките му престъпления, той с готовност би се възползвал от предложилия му се случаи да се отърве от нея веднъж завинаги. Той я превърна в най-лютия си неприятел.
— Сам разбирате, ваша светлост, че този успех ме радва изключително и че се намирам в най-добро настроение — кимна Вреде. — Онова, което чухме, беше ужасяващо! Клетия Герхард Бург! — Той закри устата си с ръка и се огледа наоколо. В същото време отвън се чу шум от захлопваща се врата. — Струва ми се — продължи той по-тихо че останахме с един човек по-малко… вече не виждам нашия таен съветник Щиве. Признавам си, ваша светлост, че проклетия Капитан е причина да прекарам не една и две безсънни нощи… но може би всичко това е нищо в сравнение с нощта, която предстои на нашия стар, добър, самомнителен таен съветник!
Тук разговорът между двамата бе прекъснат. Министърът се приближи и признателно стисна ръката на Ван Зом. После се обърна към префекта на полицията и каза:
— Драги Вреде, струва ми се, че каквото остава още да се върши тук, е ваша работа.
Вреде направи нещо като полупоклон.
— Разбира се, ваше превъзходителство! Незабавно ще наредя арестуването но Хелфенщайн и…
Но Ван Зом побърза да го прекъсне:
— Ако ми разрешите, една молба…
— И каква е тя? — попита министърът.
— Да не го арестуват веднага! Дадох на този престъпник последен срок, който изтича след приблизително четиридесет и осем часа. Той или ще се осъди сам, което никак не ми се вярва, или още тази нощ окончателно ще се оплете в мрежите ми. На бял свят ще излязат допълнително и други неща. При всички случаи е в ръцете ни. Гарантирам ви го. — Вреде погледна въпросително министъра. Той обаче кимна утвърдително и каза:
— Значи вие гарантирате, ваша светлост. Добре! Удовлетворявам молбата ви. Драги Вреде, да изчакаме още малко!
23. ЧАСОВНИКЪТ
Беше към единайсет часа, когато и последната шейна потегли пред парадния вход на къщата на Ван Зом. Нощта беше тъмна и буреносна. По улиците и уличките метеше силен вятър и запокитваше в прозорците гъсти облаци от снежинки. Като слаби светли точици, загубили напълно осветителната си сила, газовите фенери блуждаеха във въздуха и не смогваха да осветят пътя на закъснелите минувачи дори на няколко крачки.
В този момент угасна голямата лампа в просторния вход, а след броени минути широката лицева страна на гордата внушителна къща потъна в дълбока тъмнина.
Но нейните обитатели все още не бяха легнали да спят. Прислугата се оттегли в помещенията, които гледаха към задния двор, чиито плътно затворени капаци не пропускаха и най-тънкия лъч светлина.
Княз Ван Зом седеше самотен в своя работен кабинет, подпрял чело на дланта си, втренчил поглед в тъмнината през прозореца, където от време на време подобно на призраци се носеха светлите гъсти снежни вихрушки. Мислите му бяха при жената на банкера, която по настояване на префекта на полицията временно бе настанена в държавна болница, където по всяко време бе на разположение на властите за разпит и където полагаха за нея грижи, необходими за пълното й възстановяване. Ван Зом си даваше сметка за пълния си успех в опита да изтръгне желаните признания от съучастничката на Капитана. Но колкото и точно да беше изчислил и предвидил предварително всичко… сега, след като действително го беше постигнал, все пак то го беше дълбоко разтърсило. Мислеше си за стария таен съветник Щиве, който на времето с неумолима строгост беше подложил Герхард Бург на кръстосан разпит, а после с произнасянето на присъдата си го беше зачеркнал от редиците на живите.