Камината заемаше голяма част от стаята. Ван Зом придърпа един стол и се скри зад нея. Така не можеха да го видят и освен това оттам беше лесно да засилва пламъка на лампата.
Спокойно зачака развитието на събитията. Изминаха десет… двадесет минути, половин час и ето че най-после князът долови тихо скърцане.
Бандитите идваха.
Той чу предпазливите опити на взломаджиите да отключат вратата.
— Отворено е! — прошепна някакъв глас.
— Накъде води тази врата?
— Към всекидневната.
— Апо-нататък?
— Първо към стаята на камериерката, а после се стига до стаята на господарката. Капитана така ни каза. Сигурно е идвал тук.
— Напред! Светни, за да видим дали наоколо е чисто!
Лъчът на маскировъчен фенер се плъзна по стените и пода на стаята.
— Няма никой!
— Тогава да отворим следващата врата!
Човекът, който изговори тези думи, беше недодялан, едър и як тип. При краткото проблясване на светлината от фенера Ван Зом успя да види лицето и фигурата му.
„Мътните го взели“! помисли си той. „Великанът Борман! Но нали той е затворен в «Бастилията» Значи са го измъкнали, а онова измислено алиби се отнася за него! Но какъв е този белег на бузата му?“ В ключалката издрънка ключ. Сега вече и двете жени щяха да усетят, че престъпниците са тук и са се заловили за работа.
— По дяволите! — измърмори човекът, който човъркаше в бравата.
— Какво, ключът не става ли?
— Моите ключове винаги стават, но вратата е залостена отвътре с резе!
— Проклятие! — изруга Борман. — Тогава ше я разбия с ритник. Той разбута другите настрани и вдигна крак.
— Какви непредпазливи хора! С вратата са свързани самострелни устройства — разнесе се в този миг глас зад тях.
Изплашените крадци се извърнаха назад.
Осветен от лампата, чиято светлина отново беше засилил, в дъното се беше изправил Ван Зом с револвер във всяка ръка.
— Дяволска история! — изрева великанът и се приведе, за да се хвърли към гърлото на неочаквания противник.
Но не осъществи своя скок.
— Назад! — с гръмовен глас му викна Ван Зом. — Назад, ако ти е мил животът!
Тези думи бяха изречени с такъв тон, че и другарите на Борман не посмяха да се помръднат.
— Който направи съмнително движение, ще получи куршум! Планът ви се провали. Виждате, че съм осведомен за посещението ви и съм взел предохранителни мерки!
Борман извади ножа си.
— Мерзавецо, мен няма да ме заловиш!
— Преди да вдигнеш ножа си, ще бъдеш вече мъртъв, Борман! — заплаши го князът и насочи дулото между очите на противника си.
— Мътните го взели! Тоя ме познава!
— Всичките ви познавам, момчета! Сядайте ей там на онези столове! Ако сте разумни, ще си отидете здрави и читави!
Те явно се колебаеха.
— Едно… две… т…!
Изригвайки проклятия, те се натръшкаха на тапицираните с коприна столове така, че краката и облегалките им изпращяха.
— Браво — похвали ги Ван Зом.
— Затваряй си плювалника! — изруга Борман. — Ето седнахме… и какво по-нататък?
— Най-напред искам да разберете, че плановете ви са ми известни. Нека Борман ми отговаря! Дойдохте тук, за да извършите кражба с взлом, нали?
— Тъп въпрос! — язвително се подигра Борман. — И слепец ще го види!
— Да отмъкнете парите, които, както сте научили, в момента госпожица фон Хелфенщайн държи тук.
— Ще изпотроша кокалите на онзи гад, който ни е изпортил!
— Дръж се прилично, Борман! Тук в тези пушкала имам дванайсет оловни късчета… нищо няма да ми струва да ти забия едно от тях между ребрата!
— Само дяволът може да е спокоен при подобно предателство! Ако спипам този мерзавец…
— Мълчи! Нима непременно трябва да е предателство, Борман? Ще ти кажа друго — вашият Капитан за нищо не го бива! Въобразявате си, че знаел всичко… е добре, щом като знае всичко, защо тогава допусна да влезете в този капан, а? Натисна ли спусъците, всички до един сте загубени. И къде е вашият Капитан? Сврял се е някъде и си живее живота от плячката, която му поднасяте наготово, като рискувате и здравето, и живота си! Мислите се за истински мъже? Страхливци сте, страхливци, които треперят пред черната маска на някакъв си непознат!
Откъм столовете се разнесе ядно ръмжене и мърморене.
— Ще ви го докажа, момчета. Сега здравата сте загазили. А защо самият той не е тук? Защото винаги стои по-надалеч от опасните неща и ги оставя на вас да ги вършите! Но защо правите всичко това? Просто ви заповядва като на покорни роби. Или както се подсвирва на някое псе!