— Сигурно той не е толкова злопаметен, че още да ви се сърди — рече Ван Зом.
— Едва ли моето мнение го е интересувало чак толкова много.
— Защо? Какво искате да кажете?
— Е, ами аз му бях твърде безразлична, за да може да се чувства кой знае колко потиснат и огорчен от моето становище.
— Защо стигнахте до такова заключение, госпожице?
— Защото ме е забравил!
— Забравил ви е? Никога!
Тези въпроси и отговори бързо последваха един подир друг, без паузи и вероятно под влияние на вълнението, завладяло Улрике в резултат на среднощното приключение.
— И все пак ме е забравил — повтори тя разпалено. — Иначе не би се оженил за друга, за някаква хо…
Улрике внезапно млъкна и след кратка пауза дълбоко смутена продължи:
— Моля, извинете ме! Винаги когато си припомня онези злощастни времена, ме обзема силно вълнение!
Ван Зом хвана ръката й, поставена върху покривката на масата до чашата с вино.
— Позволявате ли ми да говоря като ваш приятел? Вие сте го… обичали много, нали?
Улрике сведе поглед и се изчерви, но нищо не каза.
— Несъзнателно сте таили тази любов в сърцето си и едва по-късно сте осъзнали вашето силно влечение.
— Изглежда е било така — промълви тя. — Дълги години останах в плен на тези чувства…
— И затова житейският ви път е останал самотен?
Тя бе освободила ръката си от неговите пръсти и държеше ръцете си сключени като за молитва. По миглите й заблестяха сълзи. Гледаше втренчено пред себе си, без да вижда. А когато заговори, сякаш приказваше сама на себе си и напълно забравила присъствието на непознатия.
— Да, през всичките тези дълги години бях самотна и самотна ще остана. Но така е справедливо. Не се оплаквам. Нека той бъде щастлив, аз ще се примиря със съдбата си.
После в стаята настъпи тишина. Ван Зом я наруши, връщайки се на последните думи на Улрике.
— Ще се примирите ли? Защо? Та вие нямате вина за злата участ на Герхард Бург!
— Наистина ли нямам? — дойде в отговор. — Можете да го кажете, защото е невъзможно да се вживеете в душевното състояние на човек, който е причинил непоправима несправедливост на друг. Вярно, на времето осигурих един способен адвокат като защитник на моя приятел от детинство, върху когото бе паднало толкова тежко подозрение. Освен това наредих да наемат изпечен и хитър детектив, за да събере доказателства за невинността на Бург. Но резултатите доказаха само колко напразни са били усилията ми. Накрая трябваше да се явя самата аз пред съдията, за да свидетелствам с пламенни думи за невинността на обвиняемия… Това, точно това не направих. Бях…
Улрике не можа да продължи. Ван Зом я прекъсна:
— Щадете се! Не се самообвинявайте! Така ще извършите само нова неправда. Не забравяйте колко млада сте била тогава, млада и съвсем неподготвена за трудните битки със суровия живот! Освен това не забравяйте, че всичко е говорело срещу Герхард Бург! Струва ми се и вие е нямало да успеете да промените мнението на съдиите. Сега обаче съществуват по-добри изгледи за успех. Вече съм извършил доста подготвителна работа за спасяването на неговата чест и съм съвсем близо до целта си да събера конкретни доказателства за невинността на Бург. Помогнете ли ми сега, десетократно ще поправите всичко, което на времето сте сбъркали или сте пропуснали да направите.
Погледът на Улрике фон Хелфенщайн не се отделяше от устните на княза. В очите й се появиха искри на надежда. Но съвсем скоро угаснаха и тя попита нерешително:
— Десетократно да поправя всичко? Казвате го ей така. Аз съм на друго мнение. Знам, че едно нещо никога няма да мога да постигна.
— И какво е то?
— Да залича горчивината, която Герхард Бург болезнено изпитва всеки път когато си припомни, че и аз се бях отказала от него.
Ван Зом поклати глава със сериозно изражение.
— Имате грешна представа за него. Той не ви се сърди.
— Защото ме е забравил!
— Не — каза Ван Зом тихо, сякаш да придаде на думите си още по-голяма настойчивост. — Не, той не ви е забравил. Мога да го докажа. Даже ми е дал такова поръчение.
Тя го зяпна невярващо.
— Да докажете?… Поръчение ли? — каза със заекване.
Ван Зом извади от портфейла си плик и й го подаде. Вътре имаше… снимка на Герхард Бург в холандско-индийска офицерска униформа.