— Но как пък точно тези двамата са решили да…?
— Според мен има само една причина — разкаянието, угризенията на съвестта са ги накарали да спасят Бург.
— Как да го разбирам?
— Вероятно са познавали истинските престъпници. Знаели са, че Бург е невинен, но не са могли да свидетелстват в негова полза. Така той е бил осъден. Ала съвестта им е проговорила. И за да намерят душевен покой, те са помогнали на невинно осъдения да избяга.
— Бога ми! Това би било едно чудесно обяснение!
— Когато ми хрумна тази мисъл, предприех и други стъпки. Разсъждавах така: защо ковачите не са могли да се явят в съда като свидетели на защитата в полза на Бург? Отговорът е: защото по този начин или са щели самите себе си да разобличат като престъпници, или пък биха издали някой друг, наистина извършил престъпленията, когото обаче от страх или от привързаност са искали да пощадят и прикрият. Следите ли мисълта ми, госпожице?
— Разбира се — припряно кимна Улрике. — Страшно съм любопитна да чуя докъде са ви довели вашите изводи. Продължете нататък!
— Установих — поде отново разказа си Ван Зом, — че ковачите отпадат като убийци на Тифенбах и на вашия уважаван баща. Различни мои допитвания до не една и две служби го доказаха недвусмислено. И така оставаше само подозрението, че са знаели кой е истинският извършител. Но кой ли е бил този човек? Така се питах, а и до ден днешен все още търся отговора на този въпрос.
— Постигнахте ли някакъв резултат?
— Половинчат успех и всички изгледи за пълен. Установих, че един непознат тайно посещава ковачите. Смятам, че този човек… — …е истинският престъпник от онова време? — попита Улрике, останала без дъх от огромното напрежение.
— Да.
— О-о, де да можехте да докажете вината му!
— Неуморно се занимавам точно с това, като полагам усилия да извадя на бял свят неговото „аз“ и да го покажа пред цялата общественост, за да се види, че той е професионален престъпник. Цялата ми дейност е насочена към тази цел, както и странното ми появяване среднощ във вашия дом.
Ван Зом изрече последните думи с особено наблягане. Улрике се стъписа.
— Сега ли? — попита тя. — Тук? Какво искате да кажете? Ван Зом се усмихна многозначително.
— Искам да кажа, че човекът, вместо когото е бил осъден невинен нашият общ приятел Герхард Бург, човекът, истинският убиец на Тифенбах, на вашия баща и на вашия брат, човекът, когото навярно по принуда двамата ковачи прикриват, оттогава е вършил престъпление след престъпление. И цялата общественост, която се страхува от него, го нарича… Капитана!
5. СТАРИЯ И МЛАДИЯ ВОЛФ
Събитията от последната нощ — приемът в дома на полковник фон Тифенбах, после приключението с бандата на Капитана, както и последвалият продължителен разговор с Улрике фон Хелфенщайн в нейното жилище — принудиха Ван Зом да си легне да спи много късно. Независимо от това на следващото утро той рано-рано бе на крак. Слугата му Фридрих, който се ползваше от изключителното доверие на своя господар, донесе закуската. Ван Зом се хранеше с голям апетит. С няколко кратки думи той задържа Фридрих, който се канеше мълчаливо да се измъкне от стаята.
— Погрижи се да запрегнат шейната, ама старата, вземи и старите кранти! Ще предприемем пътуване до Хелфенщайн.
— Много добре. Да предупредя ли кочияша?
— Не. Самият ти ще караш. Не е нужно да се знае къде отиваме.
— Значи ще се маскираме?
Ван Зом се усмихна. Винаги се радваше да види и чуе колко полезен човек е неговият Фридрих. Слугата бързо разбираше за какво става въпрос. Не беше нужно да му се дават подробни указания. Самият той поемаше грижата за всичко необходимо.
— Точно така — кимна Непознатия от Индия. — Направи се малко тю-възрастен, отколкото си! Облечи се прилично, но не по градски! Ти си моят кочияш. Самият аз ще изглеждам като човек, който има много пари, но не дотам изискан външен вид, да речем ще се опитам да приличам на посредник на недвижими имоти или нещо подобно.
— А иначе! Искам да кажа — някакви по-особени указания за поведение?
— Зависи от случая. Отивам да посетя гостилничаря Кристиян Волф в Хелфенщайн и неговия син, ковача.
— Аха! Вече ми е ясно.
— Днес ще се опитам да вляза в по-близки отношения с двамата.
— С тях и с онзи непознат, нали?
— Ако се появи, да. Инак се надявам да понауча нещичко за него.
Фридрих изчезна. Ван Зом посегна към пощата, която слугата донесе заедно със закуската: куп писма и печатни издания, няколко пощенски картички. Набързо ги прегледа, тук-там направи кратки бележки върху тях, а после прехвърли всичко на своя секретар, като с няколко кратки думи му даде необходимите указания.