Лицето му изразяваше силен копнеж. Тя вдигна глава към ниския таван и продължи:
Веднага щом на утрото зората сипва сбогува се тя пак, оттегля се за сън, а нежният и дъх с роса обсипва цветя, треви, дърветата навън.
Царице!
Чуй ти моите песни, моя зов, политнали към теб под нощния покров!
После млъкна, напрежението му се изпари и бавно се отпусна назад.
— Известни ли са ви тези стихове, господин асесор? — попита лекарят.
— Да. Случайно ги знам. Това е „Тропическата нощ“ от стихосбирката на някой си Алмансор.
— Той ги знае наизуст и с тази „Тропическа нощ“ свързва някои свои представи. Струва ми се, че действително е изпаднал в умопомрачение, може би вследствие на внезапна уплаха, може би и вследствие на… а-а, сега ми хрумна нещо… нали неговият баща умря?
— Да, съвсем внезапно.
— А той знае ли вече?
— Не.
— Би трябвало да го заведем при трупа на баща му.
— Това наистина е добра идея! Ако умопомрачението му е чиста симулация, може да се предположи, че при неочакваната гледка на трупа той ще бъде завладян от чувства, които трудно се прикриват и маската му ще падне.
— Да, ако е маска. Но в момента твърдя, че не се преструва. Състоянието му е сериозно. Точно заради това очаквам, че щом му покажем мъртвеца, ще дойде на себе си.
— Тогава да не се бавим, господин докторе!
След около половин час пред гробищата спряха две шейни, от които слязоха председателят на съда заедно с асесора и съдебния лекар, следвани от двама полицейски служители, които водеха Рихард Бертрам.
Със сериозно изражение и тържествени стъпки господата влязоха в дома на покойниците и пристъпиха към ковчега на стария Бертрам.
— Бертрам — обърна се асесорът към Рихард, — знаете ли къде се намирате?… Отговорете ми!… Нима не чувате, че ви се говори!
Всички погледи бяха отправени към нещастния млад човек, който стоеше изправен пред смъртното ложе на баща си с белезници на ръцете.
— Бертрам — каза лекарят с по-силен глас, — вие стоите пред мъртвец, стоите пред трупа на вашия баща!… Ето го!… Познахте ли го?
Той смъкна савана от трупа, ала Рихард изобщо не вдигна очи.
— Приближете се! — заповеднически каза председателят на съда.
И тази заповед не стигна до слуха на задържания. Един от полицаите го побутна напред и обърна главата му в желаната посока. Без да иска с едната си ръка допря болезненото място на черепа му и Рихард веднага извика. Посегна към главата си. Погледът му се вторачи в мъртвеца.
С голямо напрежение всички очакваха резултата от тази ужасна среща. Но Рихард огледа трупа с празен поглед, без да прояви някакви признаци, че го е разпознал. Асесорът размени въпросителни погледи с останалите и вдигна рамене.
— Отведете го! — нареди председателят на съда. — Да си вървим.
— Какво ще кажете, докторе? — обърна се председателят на съда към лекаря, когато отново се настаниха в шейната.
— Действително е изпаднал в умопомрачение. Личи си и по празния му безизразен поглед. Невъзможно е един толкова млад и неопитен човек да симулира толкова убедително.
— Ах, драги докторе, виждали сме и къде-къде по-млади престъпници, по-изпечени и от възрастни негодници!
— Но той не би могъл да се владее чак в такава степен! Не е лесно дори и за най-закоравелия престъпник да види пред себе си трупа на собствения си баща.
— Прав сте, но още не съм съвсем убеден. Можем да опитаме още нещо. Утре е погребението. Нека присъстват малките деца и синът. Ако и тогава остане напълно безразличен, вече съм склонен да вярвам, че не симулира.
10. АЛМАНСОР
По същото време княз Ван Зом стоеше облечен и готов за излизане, този път като Непознатия от Индия.
— И така, Фридрих, добре внимавай! Знаеш, че скоро очаквам посещение. С моя гост ще разговарям в работния си кабинет. Ти ще чакаш в преддверието. Щом позвъня и поискам чаша вода, това ще е знак да отидеш на поста си.
— Какъв пост?
— Ще ми донесеш чаша вода и ще кажеш, че домоуправителят иска да представи желаната от мен сметка. После ще се върнеш в преддверието и ще влезеш в гардеробната. Там ще пропълзиш под масата, покривката е достатъчно дълга, за да те скрие. Няма да изпускаш из очи шкафчето с бижутата и ще чакаш да видиш какво ще се случи. Нали добре познаваш скъпоценностите, които се намират там?
— Много добре.
— Ще кротуваш, каквото и да се случи! После ще провериш какво липсва, ще направиш списък, ще го пъхнеш в плик и ще ми го донесеш като току-що пристигнало писмо! Ако се наложи, ще ти напиша указания върху него. Ще ги прочетеш още в преддверието, за да знаеш какво да правиш. Ясно ли е?