Точно дотук бе стигнал Ван Зом в размислите си, когато видя, че госпожа Нора излезе от заложната къща. Той се промъкна подир нея чак до жилището й и установи, че тя пак използва задната врата. Невъзмутимо князът пое в обратна посока, за да се върне при своя доверен слуга. Антон все още чакаше край голямата чешма.
— Мина ли някой оттук? — попита го той.
— Не.
— И банкерът ли не е минавал? „Милостивата“ госпожа ми каза, че бил предприел пътуване във връзка с неотложни сделки.
— Сделки ли? Отишъл е в казиното и е уведомил прислугата, че ще се прибере много късно. Знам го от камериерката.
— Тъй значи! Познато ли ти е казиното?
— Много добре.
— Тогава отиди там! Ще стоиш в общото помещение за посетители. Не пропускай момента, когато Хелфенщайн си тръгне. Бързо изтичай у дома и ми съобщи!
Ван Зом се върна до Васерщрасе, за да разбере дали при евреина е бил продаден скъпоценен камък. Той почука на вратата на заложната къща и жената на Розенбаум му отвори.
— Кой е?
Князът нямаше желание да се разправя с нея надълго и нашироко отвън на улицата и затова енергично бутна вратата, така че притисна жената в стената.
— Помощ! — изкрещя тя. — Соломоне, живот мой, на помощ!
— Мълчете! — сопна й се Ван Зом. — Че кой ви е направил нещо? Не съм крадец. Но нямам намерение да се оставя да ме разпитвате на входната си врата!
В този момент и вехтошарят подаде нос през пролуката на вратата, водеща към неговата стая.
— К’во има, старо? Да не се е върнал онзи господин с камъка, дето ти…
Едва след това той забеляза нощния посетител и го огледа по-внимателно. После попита:
— Господине, що нахлувате тук тъй? Ван Зом избута двамата към стаята.
— Най-напред влезте! За останалото ще се разберем. Надявам се да ми кажете истината!
— Господине, Соломон Розенбаум нивга не изрича лъжа! А жена ми е самото олицетворение на истината, тъй че би могло да я изографисат на платно като богиня на истината, да я сложат в златна рамка и да й поставят отгоре стъкло за един талер.
— Ще видим дали е вярно. Неотдавна имахте посетител, нали?
— Посетител ли? Да, имахме такъв неотдавна. Туй беше господин равинът Бен Йохаба, който остана у дома почти три дни.
— Нямах това предвид. Говоря ви за тази вечер. Не идва ли тук преди малко един мъж?
— Жива душа не се е мяркала насам! — увери го Розенбаум.
— Странно. И все пак са ви предложили за Продан един диамант.
Току-що самият вие споменахте за някакъв господин, идвал тук със скъпоценен камък.
Двамата видимо се изплашиха.
— С диамант ли? — с несигурен глас попита старият. — Знам ли? Жено, ти знайш ли нещо?
— Нищичко!
— Хора, сами ще се затриете с тези лъжи! Ако продължавате да отричате, веднага ще ви арестувам!
Непознатия от Индия им показа полицейската си значка.
— Боже справедливи! — извика Розенбаум. — Полицай! И то таен! Детектив!
Жената изобщо не продума. Уплахата я беше сковала цялата, а както изглежда й беше отнела и способността да си служи с езика.
— И така, бъдете разумни! — предупреди ги Ван Зом. — Или продължавате да отричате?
— Не, почитаеми господине. Ама вий нали схващате, че един търговец не казва на всеки онова, дето го знае. Само полицията прави изключение. Тя може да научи всичко.
— Е, добре! Тук идва човек с диамант за продан, нали?
— Да.
— Купихте ли го?
— Че как тъй да го купя аз камъка? Та аз съм беден човек и в цялата къща няма дори петдесет талера!
— Колко му дадохте?
Розенбаум нито за миг не се смути. Беше свикнал на подобни кръстосани разпити. Продължи да упорства:
— Нищо не съм дал и нищо не можех да дам!
— А колко струваше камъкът?
— Знам ли? Че кога съм купувал диамант? Мога ли изобщо да купувам скъпоценни камъни? Знам много добре, к’во струват чифт обувки или ботуши без подметки и токове, ама хич не знам к’во струва един диамант.
— Познат ли ви беше онзи човек?
— Не.
— Никога ли не е идвал при вас?
— Нивга през живота ми!
— Ще се задоволя с този отговор. Лека нощ!
— Лека нощ, уважаеми господине!… Жено, изпрати го и заключи вратата, щото нощта не е приятел на никой почтен човек!
Ван Зом се прибра у дома си изморен. Но не беше време за почивка. Тръшна се облечен на дивана, за да е готов за излизане веднага щом Антон се върне от казиното. Наистина, можеше да си вземе обратно скъпоценните камъни и в отсъствието на банкера, ала не желаеше да се лиши от удоволствието да разобличи крадлата пред очите на собствения й съпруг.