— Крадла!
Очите й бавно се отвориха, но в тях нямаше и следа от разкаяние или срам. Четеше се безкрайно безразличие, но безразличие, което можеше да бъде резултат единствено на истинско, достойно за завиждане изкуство да се преструва, както и на нечувано самообладание.
— Негодник! — отвърна тя с прозявка, сякаш този разговор й беше скучен.
Юмрукът на банкера се вдигна във въздуха.
— Искаш да те просна на земята ли?
Страните й се зачервиха, устните й потръпнаха, в очите й се разгоря смъртна омраза.
— Да ме удариш ли?… Ще позвъня на цялата прислуга да дойде, за да ме защити от посегателство.
— Позвъни! Нека цялата прислуга узнае защо се отнасям с теб по такъв начин!
Тя се изсмя.
— Заплашваш ли ме? Та кой си ти бе? Пес, който живее благодарение на моята милост! Само една дума от мен и си загубен! Ти, крадецът, контрабандистът, измамникът и убиецът!
Той отново направи движение, сякаш искаше да се нахвърли върху жена си, но тя му отправи безстрашен поглед.
— Овладей се, или наистина ще позвъня и ще събера цялата прислуга! Скъпи ми приятелю, по-добре ще е най-сетне да седнем разумно да си поговорим. Какво доказва изобщо фактът, че онези камъни са намерени у нас?
— Че си ги откраднала!
— О, намират се предостатъчно хора, които имат достъп до стаите ми! Крадецът просто е помислил, че скривалището при мен е по-сигурно. Скъпоценните камъни действително ли бяха скрити в моята стая? Къде бяха?
— В цокъла под проклетия стоящ часовник. Сигурно добре го знаеш.
— И кой извади камъните оттам… да не би да си ти?
— Не. Единият от полицаите.
— Тъй си и мислех. Той предварително е държал камъните в шепата си и само се е престорил, че ги изважда оттам!
— Да не би да си въобразяваш, че някой ще ти повярва на тези фантастични измислици?
— Дали ми вярваш или не, не е най-важното. В случая съществено ще е единствено мнението на съдията.
— По дяволите! Мислиш ли, че е особено умно да допуснем цялата работа да стигне до съдията?
— Не виждам нищо опасно в това. Че кой е този детектив, който дори не каза името си? Една много загадъчна личност!
— Но все пак нали е…
— Страх те е! — прекъсна го тя. — Ако бях на твое място, щях да го задържа и обезвредя.
Франц само вдигна рамене.
— Имаш заешко сърце! — продължи да му се подиграва тя.
— Приказки! Добре знам какво мога да рискувам и какво не. Стига толкова! Мога ли да разчитам на теб или не? Над главите ни е надвиснала опасност. Как ще я избегнем?
— Най-после започваш да говориш разумно. Ако така поставяш въпросите си, аз нямам нищо против да отговарям. Но със закани или с ругатни нищо не можеш да постигнеш.
— Значи ти си взела камъните, нали? Кога стана това?
— Вчера вечерта. Случаят беше много удобен.
— И са те видели, така ли?
— Никой не ме видя. Подозренията им сигурно почиват на други изводи!
— Какво смяташе да правиш с камъните?
— Преди всичко да ги скрия на сигурно място. Нали човек не може с положителност да знае дали обирът ще излезе успешен по друго време!
— Я не ме убеждавай в подобни измислици! Защо премълча пред мен, че онази вечер Ван Зом е отворил вратите на дома си за нас? Аз щях да дойда с теб. Ама това не ти е било по вкуса. Искала си да измъкнеш цялата плячка само за себе си. Но вече е все едно. С единия от камъните си отишла при евреина Розенбаум. Той не го ли купи?
Нора най-подробно му разказа за пазарлъка си със собственика на заложната къща.
— Каква непредпазливост! — каза Франц фон Хелфенщайн. — Детективът те е наблюдавал, а после е бил и при Розенбаум! Ето как е узнал всичко. Така си ни поставила в ужасно положение. Този зловещ човек няма да отстъпи от условията си.
Нора пребледня.
— Имаш предвид… онази… онази лечебница… за луди?… И ти… ти ще се съгласиш?
— Че какво друго ми остава?
— Никога, драги! Опитай се и това ще бъде твоята гибел!
— Нора, не се горещи излишно! Нали имаме тридневен срок! Не е задължително още днес да вземем решение.
— Моето решение е взето отдавна — няма земна сила, която да ме заведе в такава лечебница! Имай го предвид!
Банкерът се загледа мрачно пред себе си. Той кипеше от гняв, но не се издаваше. Добре познаваше жена си. Тя беше негов съучастник и знаеше всичко, каквото бе извършил, и затова беше опасна противничка. През цялото време я мразеше — още от онзи миг, когато попадна във властта й и тя го принуди да сключат този ужасен брак. Ала никога не беше показвал омразата си пред нея. В противен случай тя хладнокръвно би го унищожила. Ето защо и този път той се престори на равнодушен.