— Едва ли. Нали няма да търсят в стомаха следи от отрова, а най-напред ще предположат кръвоизлив в мозъка. Церебрален или спинален. Жената изложена ли е на силни вълнения и емоции?
— Понастоящем да, и то как!
— Това опростява нещата. Може би ще е енцефаломалация или пък пареза, парализа, акинезия…
— По дяволите вашите учени дрънканици, докторе! За мен важното е: или-или!
— Добре, добре. Разбрах.
— А как стоят нещата с евентуален смъртен изход?
— Всъщност това е най-лесното, хе-хе-хе-хе! Но все пак ви съветвам този момент да се поотложи с пет-шест месеца, тъй като може да открият наличието на съответното вещество в трупа…
Аптекарят млъкна и двамата наостриха слух. Предната врата на избата шумно изскърца с ръждясалите си панти. Разнесе се мъжки глас и петте жени му отговориха.
— Какво става отвън? — попита Капитана.
Аптекарят напрегнато се ослуша още няколко секунди и после каза:
— Няма защо да се безпокоите, господине! Това е един добър мой приятел.
— Посветен ли е?
— Още не е, но се надявам, че скоро и това ще стане.
— Що за човек е той?
— Слуга е на княз Ван Зом.
— По дяволите! Човече, каква непредпазливост! Ван Зом не е наш приятел.
— Знам. Но затова пък в лицето на неговия слуга имаме толкоз по-добър приятел.
— Може би тоя тип е шпионин.
[#1 Отровен алкалоид на гъбата мухоморка. Името му идва от латинското й наименование. — Б. пр.]
Хорн отново изблея:
— Хе-хе-хе-хе! Да не съм глупак? Прозирам хората до дъното на душата им. Хе-хе-хе-хе! Тоя отвън няма да е още дълго на служба при Ван Зом.
— Защо? Има ли вече друга служба?
— Кажи-речи, при… хе-хе-хе… при мен.
Капитана хвърли учуден поглед на стария и замислено поклати глава.
— При вас ли? Като какъв?
— Като… като зет.
— Какво? Ще се жени за някоя от дъщерите ви?
— За Йете.
— Човече, внимавайте този човек да не ви води за носа, и вас, и вашата Йете, че и всички нас! Не бива да се доверяваме на хора, които не държим здраво в ръцете си!
— Всичко е наред, господине! Знам от какво се боите, но едно нещо ме успокоява. Този млад човек е учил в гимназия, заради бедността си е бил принуден да работи като келнер, Любимият му предмет е била химията. И като келнер е продължил да се занимава с нея. Просто тя е негова страст. А това ми е добре познато, понеже и самият аз съм преживял същото.
— Че той разбира ли нещо от химия?
— И още как! Този младок е по-умен и от мен, хе-хе-хе!… После постъпил на служба при Ван Зом. Там продължил тайно да прави опитите си. Но господарят му скоро го разкрил и му забранил тази дейност. След като и това не помогнало, унищожил малката му лаборатория, създадена с мъка чрез мизерните му спестявания. Оттогава младият човек е разяждан от омраза към Ван Зом. Той гори от нетърпение да си отмъсти на Непознатия от Индия.
— Как се запознахте с този човек?
— Веднъж кочияшът на княза имаше нужда от моите ветеринарни способности и оттогава стана нещо като постоянен гост в дома ми. Та той въведе онзи момък тук и го запозна със семейството ми. Чисто приятелски отношения! Забелязах, че младежът е луд по своите опити и за целта му предложих избата. Сега той прекарва тук цялото си свободно време. Естествено неговият господар не бива нищо да научи за това.
— Е, щом е така, тогава ми се иска някой път малко да го поизпитам.
— Ще трябва само да седнем при него.
— Значи по нашия въпрос се разбрахме, нали? — отново върна Капитана разговора към целта на посещението си.
— Остана само цената, господине — хитро намигна аптекарят.
— Колко искате?
— Евтино ще го направя, господине, защото е за вас и защото…
— По-накратко, докторе!
— Двеста марки, понеже не се пазарите. Капитана му наброи цялата сума на ръка и стана.
— Аз съм архитект, докторе — прошепна му той, — и се казвам Якоб. Освен това не съм тукашен, но искам да си потърся в града някаква служба.
Двамата се върнаха в предното помещение. Там петте жени бяха насядали около Фридрих. Вече бяха изпили доста от ракията, ала въздействието й още не се усещаше.
— Добре дошъл, млади приятелю! — поздрави старият. — Днес имате свободен ден, така ли?
— Свободен съм докогато си пожелая. Обявих, че напускам и помолих за разрешение да си потърся друга работа.
— Успех! Човек като вас бързо ще намери служба. Фридрих сложи длан върху гърлото си.
— Пак да стана слуга? Да превивам гръб и при всеки глупав каприз на господарите да скачам на крака и да припкам като невестулка? Никога няма да се повтори! Най-сетне искам и аз да съм истински човек. Най-сетне да си стъпя на собствените крака! Имам малко спестени пари. Ще стигнат да започна някаква търговийка. Между другото ще мога да знахарствам колкото ми душа иска. Ако в днешно време някой успее да създаде нов вид пластир или пък да направи нов вид средство за разхубавяване, за кратко може да стане милионер.