Ван Зом измъкна банкнотите от джоба му и излезе от избата. Лесно отвори пътната врата като дръпна резето, а после се отдалечи, без да го види някоя от петте дъщери на аптекаря.
След като стария дълго време не се появяваше, едното от момичетата слезе в избата и тревожните й писъци накараха и другите да се притекат, Всички помислиха, че баща им е получил удар. Измъкнаха го от мазето, занесоха го до кревата му и повикаха лекаря.
В ранното утро на следващия ден един възрастен човек си купи няколко пури от магазина на Хорн, Там той научи, че аптекарят се е разболял и помоли да го пуснат да го види. Застанал пред леглото на болния, човекът извади от джоба си едно зелено шишенце, отвори устата му и капна в нея три капки от миниатюрното шишенце. Само след около четвърт час болният леко се пораздвижи и след не повече от трийсетина минути отвори уста и се опита да проговори. Но на първо време това не му се удаде. Издаваше само неразбираемо ломотене, ала непознатият посетител изглеждаше доволен. За най-голямо удивление на момичетата той бръкна в джоба си и остави върху леглото две банкноти по сто марки.
— Кажете на вашия баща, скъпи дами — обясни им непознатият дружелюбно, — че лекарството е добро! Той ще разбере какво искам да кажа, а когато му дойде времето ще се видим пак.
15. ТЕЖКО ИЗПИТАНИЕ
Съвсем внезапно госпожа Нора фон Хелфенщайн бе повалена от тежко нервно заболяване и беше настанена в болницата на професор Хофман в Роленбург. Нейният съпруг, банкерът Франц фон Хелфенщайн, изпитвал безутешна мъка от страшната участ, сполетяла неговата жена. Проявявал готовност за всякаква жертва, само и само да върне скъпоценното здраве на своята съпруга.
Така разправяха хората. В действителност Франц фон Хелфенщайн беше изпълнил жестокото условие на своя тайнствен противник и с помощта на отровното питие, приготвено му от ръката на стария Хорн, беше изпратил жена си в споменатото лечебно заведение. Целта му беше да я скрие там и там да си умре. Но за съжаление не знаеше как да стане това. Най-напред трябваше да разбере какво е мнението на професор Хофман за заболяването й. Изглежда Хофман беше способен лекар и неподкупен човек. Ами ако странното състояние на госпожа Нора събуди в него подозрения?
Най-напред Хелфенщайн се отправи на път за Роленбург и след като пристигна в болницата, с добре изиграна лицемерна тревога разпита за състоянието на болната.
— Какво мислите за заболяването на жена ми, господин професоре? — попита той един ден собственика на лечебното заведение, който същевременно бе негов ръководител.
— Все още не мога да ви отговоря на въпроса — заяви лекарят. — Опитах всичко възможно: топли бани, галваничен ток, разтривки на крайниците, както и масажи на цялото тяло, лечение с неутрални термални води и със съответните лекарства. Но нищо не подобри състоянието й. Ще трябва да ми дадете още време, за да мога спокойно да наблюдавам болната.
— Слаба утеха, драги докторе. Професорът вдигна рамене.
— Още по-слаба щеше да е утехата, ако отсега ви кажех, че жена ви е неизлечимо болна — Да, да! — Франц фон Хелфенщайн гледаше втренчено пред себе си. — Нелечимата болест е по-лоша и от смъртта.
Скришом лекарят му хвърли изпитателен поглед.
— Така е — кимна той. — По-лошо е и от смъртта.
Накрай професорът заведе банкера в болничната стая на жена му. Нора лежеше в леглото си бледа като мъртвец. Пулсът й беше много слаб, а дишането — почти незабележимо.
— Тя спи — каза Хелфенщайн.
Професорът го наблюдаваше изпод полуспуснатите си клепачи. После му направи знак да се оттеглят настрана и го отведе в съседната стая. Там му обясни:
— Това не е сън. Вашата съпруга е клиничен случай, какъвто никога не съм имал.
— Дава ли някаква надежда? Професорът вдигна вежди.
— Не мога да си обясня състоянието й. Прилича на пълна парализа.
— И какво мислите за причината на това необяснимо заболяване?
— Хмм. Да ви кажа ли откровено мнението си?
— Моля ви.
По иначе непроницаемото лице на професора се изписа решителен израз. Без съмнение не му липсваше проницателност и кураж да говори откровено.
— Вашата съпруга — поде той бавно, като гледаше банкера с пронизващ поглед в очите, — не е нервно болна, а е изпаднала в това състояние с чужда помощ.
Хелфенщайн видимо трепна.
— Невъзможно е да говорите сериозно, господин професоре! Как би могло да се извърши… не, та това е ужасяващо престъпление!
— Така е. Но имам основания за подобно твърдение. Вашата съпруга е парализирана само що се отнася до двигателните нерви. Затова пък усеща, когато я докосна. Тя чувства и най-лекото течение в стаята.