— А чува ли онова, което се говори край леглото й?
— Всяка дума. Също така вижда всичко около себе си, ако очите й не са затворени. Струва ми се, че сме изправени пред едно наказуемо деяние и съм убеден, че е време да направя донесение в полицията.
— Но как е възможно да се случи подобно нещо, господин професоре? Жена ми почти винаги е край мен! Не, сигурен съм, че се заблуждавате.
— Не се заблуждавам! За мен е неоспоримо, че на съпругата ви е дадена парализираща отрова!
— И действително ли искате да уведомите властите! За Бога, какъв скандал! Жена ми ще се ужаси, когато след оздравяването си научи за това! В никакъв случай не бива да го допусна, господин професоре!
— Такъв е лекарският ми дълг! И без друго изчаках по-дълго, отколкото е допустимо. И то само защото става дума за вашето добро и известно име, господин банкер. Но сега към всичко това се прибавя едно ново обстоятелство, което още повече ме принуждава да донеса за този подозрителен случай. Вчера при мен постъпи на работа като асистент един нов лекар. Наистина, доктор Цандер е още млад, ала се ползва с много добра репутация. Доказал е отличните си качества в не едно и две лечебни заведения за психично болни и не е човек, който ще се остави лесно да бъде заблуден. Така че и моето добро име като професор по медицина е заложено на карта.
— А този доктор Цандер видя ли болната?
— Веднъж, когато го взех с мен на визитация.
— И какво е мнението му?
— Ами той повдигна клепачите на болната и каза, че това е случай, който не е само за лекарите. Едно убедително доказателство колко добре познава професията си.
— Но за Бога, засега това са голи предположения! Ако искаме да заловим мерзавеца…в случай, че излезете прав, господин професоре… би трябвало най-напред дискретно да започнем събирането на доказателства.
Едва забележимо професор Хофман изкриви устни.
— Господин фон Хелфенщайн, вие толкова много сте загрижен за добрата си репутация, че…
Той не довърши мисълта си. Банкерът скришом му хвърли изпитателен поглед.
— И аз не знам…
— Какво?
— Дали ще се разберем…
— Може би… — отвърна професорът.
— Бих направил всяка жертва, за да… — …за да не допуснете този случай да бъде изнесен пред обществеността ли?
Хелфенщайн си пое дълбоко въздух и призна:
— Така е.
— А какво означава „всяка жертва“?
В този момент Хелфенщайн си помисли, че е спечелил играта, Той назова голяма сума, която определи с гръмкото име като „специален хонорар“. Лекарят кимна като че на себе си. Всъщност това кимване бе външен израз на твърдото му убеждение, че банкерът е негодник и че използвайки помощта на отровител, умишлено е докарал жена си до това състояние. Но професорът не изрече гласно мислите си. Каза нещо съвсем друго:
— Господин фон Хелфенщайн, може би ще се разберем по този начин. Аз ще принеса жертва на уважението си пред името Хелфенщайн, Не ми остава нищо друго освен в скоро време да преместя болната в специална стая извън сградата на болницата, за да бъде само под моето наблюдение.
— Разбирам. Асистентът няма да има достъп. О, как ме успокоихте, господин професоре! Както вече споменах, ще изразя своята признателност във всяко отношение.
Всъщност спокойствието на Франц фон Хелфеншайн не продължи кой знае колко дълго. Още на следващата вечер нов удар го хвърли в голяма тревога. Той получи от професор Хофман кратка загадъчна вест, че жена му не е в психиатрията в Роленбург. Хофман очаквал посещението му.
Франц фон Хелфенщайн прекара лоша нощ. Терзаеха го тежки мисли, От известно време по-осезателно го завладяваше чувството, че съвсем безпомощен е предоставен на нечия властна ръка, а тя, скрита в мрака, безпогрешно плетеше мрежата си около него, една мрежа, в която той неизбежно ще се оплете.
Банкерът злобно стисна зъби. Той бе дялан от жилаво дърво. Имаше студено, жестоко сърце и през целия си живот не знаеше какво са това излишни чувства или пък страх. Но ето че сега и това му дойде до главата — цяла нощ да се търкаля в леглото си, без да мигне, измъчван от тревожни мисли. А колкото и да напрягаше и да измъчваше хитрия си коварен мозък, тъмнината, обгърнала неговия неприятел, си оставаше плътна и непрогледна, както и преди.
Започна да подозира, че князът Ван Зом е този безмилостен враг, или поне, че се крие зад гърба му, защото твърде много станаха по време съвпаденията между появяването на Ван Зом в града и поредицата от провали във всичките му планове и начинания. Ала животът на княза бе твърде открит за очите на всички, за да могат тези подозрения да бъдат подхранвани. Непознатия от Индия рядко излизаше от къщи. По-голямата част от деня прекарваше в дома си.