Такива бяха докладите на всички шпиони на Капитана. Дори и младият химик Фридрих, изгарян от люта омраза към Ван Зом, му беше казал същото.
Най-сетне Хелфенщайн се отказа да издирва тайнствения си неприятел и се задоволи за известно време да прекрати дейността си като Капитан на престъпната банда. Надяваше се, че ако мирува, може би ще приспи бдителността на своя смъртен враг.
Но ето че сега му бе нанесен нов, страшен удар, не можеше да си обясни и да тълкува по друг начин загадъчното преместване на жена си от болницата на Хофман на някакво друго място, упорито премълчано от лекаря в съобщението му. Или пък „ръката от мрака“ нямаше нищо общо с това? Дали подозренията му не бяха рожба на превъзбудената му разюздана фантазия? Но по каква ли причина, по дяволите, ще вземат тъй неочаквано да преместят жена му от Роленбург кой знае къде? Час подир час Хелфенщайн напразно си блъскаше главата.
За да не стои повече в неизвестност, изморен и съсипан от безсънно прекараната нощ, на сутринта той взе първия влак за Роленбург, нетърпелив да узнае какво има да му казва шефът на болницата за настъпилия обрат. Франц фон Хелфенщайн предложи на професор Хофман да извлече от цялата работа изключително големи облаги и лекарят беше приел предложението му. Ами ако Хофман играеше нечестна игра? Ако в действителност работеше за противника на Хелфенщайн?
— Роленбург! Всички да слизат!
Банкерът скочи на перона. Потънал в размисли, той не забеляза кога бяха пристигнали.
Професор Хофман още закусваше, но веднага прие банкера.
— Къде е жена ми? — беше първият въпрос на Хелфенщайн.
— Вече не е тук, нали ви съобщих телеграфно — най-спокойно заяви лекарят.
Този отговор накара Хелфенщайн да изпадне в силна възбуда. Със сприхави думи се нахвърли върху лекаря. Било цял скандал, че в една болница с толкова добра репутация можело да се случи подобно нещо. И изобщо нали Хофман му бил обещал да прехвърли госпожа Нора в специална стая извън същинската сграда на лечебното заведение! И продължи така още доста време в същия дух.
Лекарят невъзмутимо го остави да довърши, като побутна закуската си настрани, а после бавно и внимателно сгъна кърпата за хранене.
— Господин фон Хелфенщайн — каза той, — вашите думи ми звучат сякаш искате да отправите към мен упреци!
— И ако е така? Вие не спазихте уговорката ни.
— По-висша сила, или наречете го както желаете, изпревари в случая и вас, и мен. Не успях да преместя вашата съпруга в обещаната специална стая и затова вие… няма нужда да плащате „специалния хонорар“, за който споменахте.
— Смешно! — избухна Хелфенщайн. — Кой ви говори за парите! Искам да ми дадете сметка, да ми дадете обяснение къде се намира жена ми в момента!
Професорът вдигна глава и изпитателно погледна възбудения човек право в очите.
— Изглежда смятате изчезването на жена си за някаква необяснима мярка от моя страна… да речем нещо като смяна на въздуха или пък на обстановката, или нещо подобно, нали?
Пред погледа на професора, а навярно и пред сериозния му тон, Хелфенщайн отстъпи назад.
— Правилно ме разберете, уважаеми господин професоре — каза той. — Даже и така да е, ще знам, че сте го направили за доброто на клетата болна. Но и тогава все пак имам право да разбера със сигурност…
— Лъжете се — прекъсна го лекарят. — Сигурността, която искате от мен, могат да ви дадат компетентните власти, полицията. Налага се да се обърнете към тях.
— Към полицията? — смаяно попита Хелфенщайн.
— Да. Вчера тя дойде тук в Роленбург и взе жена ви.
— Ами вие?
— Какво искате да кажете?
— Нима най-спокойно разрешихте? Не поискахте ли обяснение? Поне заради добрата репутация на вашата болница?
— Господин фон Хелфенщайн, отивате твърде далеч! Единствено аз определям какво да се направи, за да се защити честта на моето име и репутацията на моята болница. Моля ви, съобразявайте се с това!
Така приключи посещението в Роленбург — съвсем безрезултатно за Франц фон Хелфенщайн. Какво да предприеме оттук нататък? Да се обърне към властите? Разбира се, макар и формално, щеше да му се наложи да го направи. Но нямаше да го стори с кой знае какво удоволствие и трябваше да е възможно по-предпазлив. Така го съветваше нечистата му съвест. Впрочем той замина от Роленбург с чувството, че щеше да е по-разумно, ако от самото начало се бе държал с професор Хофман по-сдържано и по-учтиво.