17. МЕЖДУ ЛЮБОВ И ОМРАЗА
За Лена Розенбаум, дъщерята на собственика на заложната къща на улица Васерщрасе, Бъдни вечер не премина във весело коледно настроение.
Тя бе ходила многократно в болницата, за да види Рихард Бертрам, но след като веднъж й се удаде да стигне до него и лекарят установи, че посещението й има неблагоприятен ефект върху болния, всякакъв достъп до младежа й беше забранен. Въпреки всичко с ожесточена упоритост тя продължи да се появява в чакалнята, докато един хубав ден й заявиха, че не бива повече да храни надежди. Нямало да й разрешат да разговаря с Рихард, преди напълно да се е възстановил.
Отгогава в сърцето й все по-настойчиво се загнездваше мисълта, че самият Бертрам не иска да я види. Тя изстрада адските мъки на ревността, узнала, че една друга жена, която жестоко мразеше, Хедвиг фон Тифенбах, придружавана от княз Ван Зом, безпрепятствено е пускана при Рихард.
Известно време Лена не ходи в болницата. Но в късния следобед на двайсет и четвърти декември с един малък подарък в чантичката си тя изкачи стъпалата, водещи към чакалнята.
— Ах, госпожице Розенбаум! — със студена, недружелюбна усмивка каза медицинската сестра. — Господин Бертрам го изписаха.
— Изписаха ли го?
— Да. Княз Ван Зом дойде да го вземе.
При тази вест ревността й се разгоря с предишната сила. Затича се към къщи. Естествено, Ван Зом! Може би двамата са посетили Тифенбахови, а Лена Розенбаум, тази, която посрещна с отворени обятия бедния поет, точно тя остана забравена. О, тази сладникава благородническа кукла, как само я мразеше Лена!
Отдавна в нейната романтична главица се появи мисълта, че намереното дете Рихард Бертрам е потомък на благородници. Тя правеше това заключение от златната верижка с медальона. А тази мисъл правеше ясно всичко останало.
С помощта на верижката Рихард, комуто досега липсваха необходимите средства, за да може енергично да издирва сведения за произхода си, някой ден щеше да разбере, че е потомък на стар благороднически род. И ще го постигне с помощта на Ван Зом, който с приказните си богатства може да раздвижи цяла армия от детективи.
И краят щеше да е следният: придобилият законните си права на наследник на еди кой си благороднически род щеше да се ожени за сладката Хедвиг фон Тифенбах, а после тъй омразната й жена щеше да води завиден живот с прочутия поет Алмансор. А за Лена Розенбаум нямаше никой да се сети. Нека си живурка в тъга и мъка на Васерщрасе!
Щом помислеше за тази възможност, девойката се разтреперваше. Следващата й мисъл бе да рискува и да направи всичко възможно, само и само да попречи на подобен развой на нещата. В нея се оформи готов план, който трябваше да я доведе до заветната цел.
Като вихрушка тя връхлетя в бащината си къща и веднага се втурна към стаята на Соломон Розенбаум.
— Тате, трябва да обсъдя нещо страшно важно с теб!
Стария, който безумно обичаше дъщеря си, охотно я изслуша. Тя лесно го спечели за плановете си и той обеща да съдейства за осъществяването на тайните й намерения.
Така Розенбаумови прекараха Коледната вечер. Резултатите от това съзаклятничество се проявиха веднага след празника.
Още през първите следобеди подир Коледа Рихард Бертрам се изправи пред Соломон Розенбаум. Беше прекарал много мирни и спокойни часове в дома на онези възрастни хора — часове без грижи по прехраната, часове, озарени от слънцето на щастието сред своите братчета и сестричета, и му се струваше, че всичко е сън. Този ден бе излязъл на улицата за пръв път след празника, и то за да отиде в заложната къща на Розенбаум с единствената цел да откупи и да си върне златната верижка.
— Нима господинът изведнъж е станал толкоз богат? — попита го евреинът, когато видя добре облеченият Рихард и чу желанието му. — Не настоявам да платите дължимата сума тъй скоро, ама щом толкоз бързате… Трябва само да повикам дъщеря ми. Тя ви даде назаем онез’ пари и тя пази квитанцията за получаването на заложния предмет. Да, да, млади ми господине, при Соломон Розенбаум сичко трябва да е наред, щото става дума за пари и злато!
Това не зарадва Бертрам. Но какво можеше да направи? Лена влезе. Беше много бледа. С изискана любезност поздрави Рихард. Той извади парите и заложната разписка от джоба си и й ги подаде. След оздравяването тази разписка му беше създала големи главоболия, защото беше изчезнала. И полицията не я беше намерила. Едва Ван Зом подсказа на младежа, че късчето хартия може да се е пъхнало между плата на старото палто и хастара на джоба. Така и излезе.