— Да не би да намеквате, че без мен държавната машина ще спре със скърцане? — попита той. — Мисля, че малко пресолявате манджата.
— Има случаи, в които присъствието на монарха трябва да бъде видяно — отбеляза Глокта. — Във Валбек нанесохме сериозен удар на Трошачите.
— Задача, с която се справихте отлично, Ваше Величество — мазно добави Хоф, като пръскаше слюнки.
— Но те далеч не са унищожени. И онези, които са се измъкнали, са станали… още по-радикални във възгледите си.
— Безредици сред работниците — бързо поклати костеливата си глава върховният съдия Брукел. — Стачки, организиране на профсъюзи, нападения над персонала и частната собственост.
— И проклетите памфлети — добави Бринт и това предизвика колективен стон.
— Проклетите. Памфлети.
— Някога смятах, че образоването на простолюдието е само загуба на време. Сега казвам, че е истинска опасност.
— Онзи проклет Тъкач умее да се изразява добре.
— Да не споменаваме вулгарната гравюра.
— Те подтикват населението към неподчинение!
— Към непокорство!
— Говорят за идването на Голямата промяна.
По съсипаното лице на Глокта премина вихрушка от потрепвания.
— Обвиняват Камарата на лордовете. — И публикуваха техни карикатури като свине, които се бият над корито с храна. — Обвиняват Висшия съвет. — И публикуваха карикатури на това как те се чукат помежду си. — Обвиняват Негово Величество. — И публикуваха карикатури как той чука всичко живо наред. — Обвиняват банките.
— Разпространяват нелепия слух, че дълговете към… банковата къща „Валинт и Балк“… са отслабили държавата… — Городетс не довърши и в стаята настъпи нервно мълчание.
Баяз най-сетне откъсна суровите си зелени очи от прозореца и втренчи гневен поглед в седящите на масата.
— Този поток от дезинформация трябва да бъде спрян.
— Унищожихме дузина печатници — със стържещ глас обяви Глокта, — но те през цялото време строят нови и по-малки. Сега всеки глупак може да пише, печата и да изразява мнението си.
— Това е прогресът — печално отбеляза Брукел и завъртя очи към тавана.
— Трошачите са като проклети къртици в някоя градина — изръмжа лорд маршал Ръкстед, който беше завъртял стола си леко настрани, за да създаде впечатление, че е безстрашен и енергичен. — Убиваш петима от тях, наливаш си питие, за да го отпразнуваш, и на сутринта поляната ти е покрита с нови къртичини.
— По-дразнещи са дори и от пикочния ми мехур — съгласи се Бринт сред всеобщия кикот.
— Да не забравяме и Подпалвачите. — Глокта засмука беззъбите си венци със слаб жвакащ звук.
— Безумци! — отсече Хоф. — И онази жена Съдийката.
Мъжете на масата потръпнаха от отвращение. Не беше съвсем ясно дали от мисълта, че става дума за жена по принцип, или за точно тази жена.
— Чувам, че един собственик на фабрика по пътя за Келн е бил убит. — Городетс подръпна брадата си особено силно. — На лицето му бил закован памфлет. — Ръкстед стисна големите си юмруци върху масата. — И да не забравяме за случая с онзи мъж, който се задушил до смърт, след като в устата му напъхали хиляда копия на правилника, който раздавал на работниците си…
— Човек почти би си казал, че подходът, който сме използвали, само е влошил нещата — отбеляза Орсо. Спомни си как лекият вятър люлееше трупа на Малмър с увиснали от клетката крака. — Може би можем да направим някакъв жест на добра воля? Да подобрим условията за работа? Чух, че наскоро пожар във фабрика е довел до смъртта на десет работници деца…
— Би било безразсъдно — обади се Баяз, който отново беше насочил вниманието си към градините — да пречим на свободното развитие на пазара.
— Пазарът служи на интересите на всички — отбеляза лорд канцлерът.
— И води до безпрецедентен просперитет — съгласи се върховният съдия.
— Без съмнение децата работници биха приветствали това твърдение — отвърна Орсо.
— Без съмнение — съгласи се лорд Хоф.
— Стига да не бяха изгорели живи.
— Една стълба е безполезна, ако всичките ѝ стъпала са на върха — отбеляза Баяз.
Орсо отвори уста, за да отвърне, но върховният консул Матстрингър го изпревари:
— И сме изправени пред истински рог на изобилието от отвъдморски врагове. — Координаторът на външната политика на Съюза така и не се беше научил, че като се изразява объркано и сложно, това не означава, че демонстрира проницателност. — Гуркулите може би все още са въвлечени в собствените си всеобхватни затруднения…