Вик не беше изненадана. Въздухът бе лепкав от дъха на спорещите. Мътните го взели, намираше времето в Уестпорт за прекалено горещо дори и през пролетта, но ѝ бяха казвали, че през лятото, след някой особено разгорещен дебат, понякога под купола се случва да завали. Върху побеснелите членове на градския съвет отдолу започва да ръми нещо като дъжд от плюнката на изречените от тях високопарни думи.
— Изглежда, че настроенията там, долу, са доста категорични.
— Иска ми се да бяха по-категорични — отбеляза Лорсен. — Преди трийсет години, след като победихме гуркулите, нямаше да можете да намерите и пет гласа за напускане на Съюза. Но напоследък стириянската фракция спечели много добри позиции. Войните, дълговете, бунтът във Валбек, смъртта на крал Джизал. А синът му все още не се приема на сериозно на международната сцена, ако мога така да се изразя. Ако трябва да бъда честен…
— Престижът ни отиде по дяволите — довърши вместо него Вик.
— Присъединихме се към Съюза заради неговата военна мощ! — проехтя един наистина силен глас, който най-сетне се извиси над врявата. Говорещият беше нисък и набит, с тъмна кожа и обръсната глава, а жестовете му бяха странно спокойни. — Защото империята на гуркулите ни заплашваше от юг и се нуждаехме от силни съюзници, за да ги спрем. Но това членство ни струва скъпо! Милиони скейли от хазната и непрекъснато растящи цени!
До балкона достигна ехтящ шепот на съгласие.
— Кой е мъжът с този силен глас? — попита Вик.
— Солумео Шудра — кисело отвърна Лорсен. — Водачът на простириянската фракция и най-големият трън в задника ми. Наполовина сипанец, наполовина кадириец. Подходящ символ за това врящо гърне от различни култури.
Разбира се, Вик знаеше всичко това. Когато се заемаше с някаква работа, тя полагаше големи усилия да бъде добре информирана. Но когато това беше възможно, предпочиташе да запази информираността си в тайна и да остави другите да се смятат за големите експерти.
— През изминалите четиресет години, откакто се присъединихме към Съюза, светът се промени неузнаваемо! — изрева Шудра. — Империята Гуркул рухна, а Стирия се превърна от сбирщина феодални градове държави в силна нация, управлявана от силен крал. Те победиха Съюза не в една, нито в две, а в три войни! Войни, водени заради суетата и амбициите на кралица Терез. Войни, в които бяхме въвлечени и за които заплатихме с много сребро и кръв.
— Добре говори — отбеляза тихо Талоу.
— Много добре — съгласи се Вик. — Почти ми се прииска да се присъединя към Стирия.
— Съюзът е залязваща сила! — избумтя гласът на Шудра. — Докато Стирия е наш естествен съюзник. Великата дукеса Монцаро Муркато ни протегна приятелски ръка. Трябва да се възползваме от това, докато все още можем. Приятели мои, приканвам всички ви да гласувате с мен за напускане на Съюза!
Чуха се гръмогласни викове на неодобрение, но и още по-гръмогласни викове на одобрение. Лорсен поклати отвратено глава:
— Ако това беше Адуа, можеше да отидем там, да го извлечем от стола му, да изтръгнем насила признание от него и да го изпратим с кораб в Англанд със следващия прилив.
— Но сме далече от Адуа — промърмори Вик.
— И двете страни се тревожат, че откритата демонстрация на сила може да обърне мнозинството срещу тях, но с наближаването на гласуването нещата ще се променят. Позициите се втвърдяват. Броят на онези, които търсят компромис, се смалява. Министърът на шепотите на Муркато, Шило Витари, е започнала всеобхватна кампания от подкупи, заплахи, изнудване и принуждаване. Хвърлят от покривите печатни материали, а изрисуваните по стените лозунги се появяват по-бързо, отколкото успяваме да ги изтрием.
— Казаха ми, че Касамир дан Шенкт е в Уестпорт — отбеляза Вик. — И че Муркато му е платила сто хиляди скейла, за да промени равновесието на силите с всички възможни средства.
— Чух… тези слухове.
Тя имаше усещането, че Лорсен е чул същите слухове като нея, прошепнати задъхано на ухото му със същите зловещи подробности. Слухове, че уменията на Шенкт се простират отвъд възможностите на смъртните и достигат до магическото. Че той е магьосник, който е обречен да бъде прокълнат, защото е ял човешка плът. Тук, в Уестпорт, където всеки час в града отекваха призиви за молитва и евтини пророци прокламираха патетично на всеки ъгъл, беше по-трудно човек да отхвърли такава мисъл.
— Мога ли да ви предложа да ви заема няколко практици? — Лорсен хвърли поглед на Талоу. Ако Вик трябваше да бъде честна, момчето не изглеждаше като някого, който би могъл да устои на порива на по-силен вятър, камо ли да се изправи срещу магьосник, който яде човешка плът. — Ако най-известният убиец на Стирия наистина дебне наоколо, трябва да ви осигурим добра защита.