— Аха — каза Джордан. — Това вече е друго. Наистина ми взе страха. За щастие ще оперирам Серино скоро, така че всичко ще приключи.
— Серино включен ли е в списъка на предстоящите операции? — попита Лори.
— Не — поклати глава Джордан. — Както обикновено, чакам материал.
— Според мен трябва да го оперираш незабавно. И на твое място не бих разгласявала датата и часа.
Джордан подреди листовете в картона на Серино и го върна в картотеката.
— Искаш ли да разгледаш и другите кабинети? — обърна се той към Лори.
— Разбира се — отвърна тя.
Разведе я из няколко кабинета за специални офталмологични изследвания. Най-много я впечатлиха двете операционни — истински произведения на изкуството — оборудвани с всичко необходимо.
— Вложил си цяло състояние — отбеляза Лори, щом стигнаха последното помещение — фотографската лаборатория.
— Без съмнение — съгласи се Джордан. — Но пък се изплаща с лихвите. Сега печеля годишно един и половина — два милиона.
Лори преглътна. Цифрата беше зашеметяваща. Знаеше покрай баща си, сърдечен хирург, че трябва да печелиш много, за да поддържаш жизнения си стандарт, но никога дотогава не бе чувала такава астрономична сума. Беше наясно с тежкото положение на американската медицина и с мизерната сума, отпускана на обикновените лекарски кабинети, ето защо това тук й се стори неприлично разточителство.
— Дали да не се отбием в апартамента ми, да видиш и него — предложи Джордан. — Щом ти харесват кабинетите, ще ти хареса и апартаментът. Дизайнерите са едни и същи.
— На драго сърце — отвърна Лори по-скоро по инерция.
Още се опитваше да осмисли откровенията на Джордан. Докато излизаха от кабинетите, го попита за секретарката.
— Тя обади ли се?
— Не — отсече Джордан, явно още вбесен, че не се е явила на работа. — Изобщо не се е обаждала, а у тях никой не вдига телефона. Явно пак се е случило нещо с оня мухльо, съпруга й. Ако не беше толкова добра като секретарка, отдавна да съм я уволнил само заради него. Държи ресторант в Бейсайд, но върти и някакви далавери. Няколко пъти го е споделяла с мен, за да й дам пари да го пуснат под гаранция. Не е бил осъждан, но е прекарал доста време в предварителния арест на Райкърс Айлънд.
— Изглежда, е бандит — каза Лори.
Когато се настаниха на задната седалка в колата, тя се поинтересува как се казва изчезналата секретарка.
— Марша Шулман — каза Джордан. — Защо питаш?
— Просто от любопитство — рече Лори.
Томас бързо стигна входа на Тръмп Тауър2. Портиерът отвори вратата на Лори, но тя се дръпна.
— Джордан — поде момичето и го погледна в полуосветената лимузина, — ще се разсърдиш ли, ако те помоля да разгледам апартамента ти друг път? Току-що видях колко е часът, а сутринта съм на работа.
— Ни най-малко — отвърна Джордан. — Разбирам те напълно. И аз имам операция рано сутринта. Но при едно условие.
— Какво?
— Утре пак да вечеряме заедно.
— Значи можеш да ме изтърпиш две вечери подред? — не повярва на ушите си Лори. Не й се беше случвало от гимназията. Чувстваше се поласкана, но беше и малко нащрек. — С удоволствие — каза тя. — Ала нека ресторантът не е толкова претенциозен.
— Дадено — каза Джордан. — Обичаш ли италианска кухня?
— Обожавам я.
— Тогава отиваме в „Палио“ — рече Джордан. — В осем.
Вини Доминик спря пред ресторант „Везувио“ на Корона авеню в Елмхърст и се огледа във витрината, за да си приглади косата и да оправи скъпата си вратовръзка. Доволен, той даде знак на Фреди Капузо да отвори вратата.
Още от гимназията му викаха Принца. Минаваше за красиво момче, по което съседските момичета се заглеждаха. Беше с едри, но хубави черти. Харесваше се и зализваше черната си коса назад. Беше на четиридесет, но младееше и за разлика от повечето си връстници се гордееше със своята чудесна форма. Баскетболна звезда в гимназията, Вини се поддържаше и три пъти седмично играеше баскетбол в гимнастическия салон на „Сейнт Мери“.
Влезе в ресторанта и се огледа. Фреди и Ричи се появиха веднага след него. Вини начаса съгледа човека, когото търсеше: Пол Серино. В ресторанта имаше още неколцина души, които вечеряха, тъй като кухнята работеше до единадесет, но повечето посетители си бяха тръгнали. Мястото и времето бяха подходящи за среща.
2
Една от най-впечатляващите сгради в Ню Йорк, построена от милионера Доналд Тръмп. — Б.пр.