Както обикновено, Лори седна близо до вратата. Впуснеха ли се да обсъждат административни или политически проблеми, тя предпочиташе да се измъкне.
Най-интересната част на тези седмични съвещания обикновено беше преди откриването им. От непринудените разговори Лори научаваше любопитни клюки и подробности за сложни или страховити случаи. Днешният четвъртък не правеше изключение.
— Мислех си, че съм виждал всичко — каза Дик Кацънбърг на Пол Плоджет и Кевин Саутгейт.
Дик беше старши съдебен лекар в службата на Куинс. Лори наостри уши.
— Това е най-странното убийство, на което съм се натъквал — продължи Дик. — А бог ми е свидетел, нагледал съм се на какво ли не.
— Ще ни кажеш ли, или трябва да те молим? — попита Кевин, очевидно и той изгаряше от нетърпение да научи още за случката.
Съдебните лекари имаха навика да си разменят „бойни разкази“, които или те караха да си раздвижиш мозъка, или бяха гротескни и странни.
— Един младеж — продължи Дик. — Видели са му сметката в погребално бюро с аспиратора за балсамиране.
— И са го умъртвили с него ли? — запита Кевин. Засега не виждаше нищо особено.
— Не! — отвърна Дик. — С троакара. Аспираторът е бил пуснат. Хлапето сякаш бе балсамирано живо.
— Уф! — каза Пол, очевидно впечатлен. — Наистина странно. Напомня ми за оня случай…
— Доктор Монтгомъри! — извика някой.
Лори се обърна. Пред нея стоеше Бингам.
— Май трябва да обсъдим с вас нещо друго — каза той.
Лори почувства как стомахът й се свива. Чудеше се какво ли е сбъркала пак.
— При мен дойде доктор Де Врийс — продължи Бингам. — Оплака се, че непрекъснато ходите при него в лабораторията и му досаждате за някакви резултати. Зная, че ги бързате, но не чакате само вие. Де Врийс е затънал до гуша в работа. Излишно е да ви го казвам. Но не разчитайте на специално отношение. Ще чакате като всички останали. Ще ви бъда благодарен, ако не тормозите повече доктор Де Врийс. Ясно ли е?
На Лори й беше на езика да каже, че Де Врийс по доста идиотски начин крънка още средства, но Бингам се бе обърнал. Още не бе обмислила това мъмрене, третото й от четири дни насам, когато Бингам откри съвещанието.
Започна както обикновено, обобщи статистиката от предишната седмица, след това направи кратко съобщение по убийството в Сентръл Парк, тъй като то беше отразено доста широко в печата. Отново отхвърли обвиненията на средствата за масово осведомяване, че съдебните лекари неправилно са подходили към случая. Приключи, като посъветва всички да не изказват лично мнение.
Лори бе сигурна, че последната забележка е насочена към нея. Кой друг от съдебните лекари бе изказал мнение?
След Бингам Калвин говори по административни въпроси и обърна особено внимание на това, че окастреният от кметството бюджет на Службата се отразява на работата. Кажи-речи, всяка седмица биваха съкращавани или премахвани някои дейности.
Подир Калвин думата взеха шефовете на районните служби. Някои от присъстващите се прозяваха, други задрямаха.
След като директорите на районите приключиха, думата бе предоставена на лекарите. Дик Кацънбърг описа няколко случая, включително и доста зловещия от погребалното бюро в Куинс.
Щом той свърши, Лори се прокашля и също взе думата. Описа своите шест случая на смърт от свръхдоза възможно най-сбито, като наблегна на обществените различия, които ги открояваха сред обичайните случаи на смърт от свръхдоза. Изтъкна, че починалите са несемейни юпита4, чиято наркомания е изненадала и приятелите, и близките им. Обясни, че е инжектиран главно кокаин, който обаче не е бил смесен с хероин.
— Безпокоя се — каза Лори, като избягваше да гледа Бингам, — че това е началото на поредица от смъртни случаи, предизвикани от свръхдози. Подозирам, че се дължат на замърсител в наркотика, но досега не сме открили такъв. Молбата ми е, ако попаднете на случаи като тези, да ми ги изпратите.
— И аз имах четири такива случая през последните няколко седмици — каза Дик, когато Лори свърши. — Тъй като срещаме толкова много случаи на смърт от свръхдоза и отравяне, не обърнах особено внимание на общественото положение на жертвите. Но понеже отвори дума за това, и четиримата, струва ми се, бяха преуспели. Трима бяха приели кокаина венозно, четвъртият — орално.
4
Така наричат в САЩ младите специалисти и бизнесмени, наложили се в своята професия и водещи материално осигурен живот. — Б.пр.