Измъквам се изпод Джеймс с такава удивителна скорост, че се стоварвам на земята. Изправям се и се опитвам да върна всичките си дрехи по местата им, докато Джеймс закопчава ризата си седнал на дивана.
- Айви! - сестра ми стои точно до ключа на лампата. - Какво, по дяволите?
- Съжалявам - изгася осветлението веднага.
- Ох, боже, просто я остави да свети - скастрям я.
- Съжалявам - пуска я отново. - Чух някакви звуци, нямах представа какво правите. Съжалявам. Съжалявам.
- Спокойно, всичко е наред - отвръща Джеймс. - Не се тревожи - хвърля ми унил поглед. - Сигурен съм, че сърцето ми ще забие отново всеки момент. Така или иначе, трябва да се прибирам - пресяга се за обувките си.
Изпращам го до вратата, където набързо се целуваме за довиждане, защото Айви ни следи от другия край на помещението. След като той тръгва, се обръщам и виждам сестра си в старомодната й пижама на червени и златни райета (мама купува дрехите й и това си личи).
- Сърдиш ли ми се? - пита ме, размахвайки нервно ръце във въздуха. - Не трябваше да пускам лампата.
- Няма нищо.
Всъщност съм бясна, но ако Айви разбере, че си й ядосан, започва да се удря с юмруци. Просто не си заслужава. А и в крайна сметка не е направила нищо лошо. Просто има невероятния талант да се озовава на грешното място в най-неподходящия момент.
- Какво правехте на изгасени лампи?
- Стига, Айвс. Знаеш какво правехме.
Вече е на двайсет, а и когато бяхме малки, мама ни купи книжки с картинки, които обясняваха промените в телата и се-
ксуалното привличане. И все пак постоянно гледа телевизия. Няма начин да не знае какво се случва между момче и момиче в тъмното.
- Секс ли правехте?
- Господи!
- Какво?
- Не може да задаваш подобни въпроси просто ей така.
- Съжалявам - Айви сграбчва яката на пижамата си и започва да я дърпа, сякаш я задушава. - Не знаех.
- Няма проблем, само не задавай подобни въпроси пред други хора, става ли?
Изведнъж ме залива вълна от гняв - не към нея, а към света, в който трябва да обяснявам какво е любовна игра на по-голямата си сестра.
- Да. Но не стигнахме дотам.
- Дотам? Какво имаш предвид?
- Няма значение. Изморена съм, Айвс. Искам да си лягам.
- Как знаеш какво трябва да правиш? - вдига глава, колкото да ме погледне в очите за миг, след което веднага я смъква надолу. - Когато си с Джеймс?
- Не знам. Тези неща не изискват кой знае какво мислене. Просто някак знаеш.
- Ами ако не знаеш?
- Знаеш - минавам покрай нея и се качвам по стълбите.
Докато мия зъбите си в банята, ме връхлита странна
мисъл. Ами ако Айви не задава толкова въпроси просто защото й е интересно? Ами ако не става въпрос за мен?
Когато се връщам в спалнята, Айви се е свила на леглото и от айпада й се чува диалог.
- Какво гледаш?
- „Десет неща, които мразя в теб“.
- Онзи, с двете сестри и Хийт Леджър?
-Да.
- Нали не обичаше филми?
Айви си пада повече по сериалите. Особено полицейските - направо ги поглъща.
- Този ми харесва. Гледала съм го и преди.
Интересно. Не просто гледа филм. Гледа го отново.
- Там ли беше бащата, който не даваше на по-малката сестра да излезе на среща, докато по-голямата не си намери гадже?
- Да. Ако мама използва това правило, няма да можеш да излизаш с Джеймс, защото аз нямам гадже.
Не знам как да отговоря на това.
- Добре че мама не използва това правило - допълва тя. - Аз вероятно никога няма да си имам гадже.
- Разбира се, че ще имаш.
- Не мисля. Клоуи?
- Какво?
- Искам да си гледам филма.
Айви се надвесва над екрана и косата й се спуска около лицето й. Напълно е погълната от филма, който гледа. Защото е любопитна. Така както беше любопитна за мен и Джеймс.
Дълго време не успявам да заспя, защото си мисля за любопитството на Айви и за тъжната нотка в гласа й, когато заяви, че вероятно никога няма да си има гадже.
7.
На следващата сутрин мама заявява, че трябва да отиде до супермаркета. Рон е на фитнес, а Айви мрази да пазарува храна, така че й предлагам да я придружа. Тъкмо ще имаме възможността да поговорим насаме. Взимаме няколко платнени торби за пазар и се запътваме към колата.
- Ъм, мамо - решавам да мина направо на въпроса. - Не те ли тревожи мисълта, че Айви е доста самотна?
- Шегуваш ли се? Не минава ден, без да мисля за това.
- Ами животът й сякаш се изчерпва с ходенето на училище, играенето на айпада и гледането на телевизия.
- Знам. Иска ми се да можех да го променя, но напоследък съм толкова заета, че нямам нито времето, нито енергията да измисля адекватно решение на проблема.