— Добре, продължете — успокои се данъчният.
— Клиентът ми не може да ви даде всичко необходимо за стигане до справедлива присъда, но аз вярвам, че неговата информация ще се окаже безценна.
— И какво иска клиентът ти? — попита Рубенс.
— Няколко неща, и всички те, господа, са в правото ви да му ги дадете или откажете.
— Например?
— За начало имунитет — пълен и изцяло.
— Имунитет срещу какво?
— Клиентът ми е проявил наивност — бил е въвлечен в инвестиционна схема, разработена от известни бизнесмени, която в крайна сметка се е оказала… как да се изразя… извънзаконна.
— Колко е загубил клиентът ти? — продължи да се интересува Рубенс.
— В интерес на истината, нищо до момента — точно обратното, спечелил е голяма сума, която е позволил да бъде реинвестирана от същите бизнесмени в, предполагам, същата схема.
— Това включва ли офшорни банкови сметки, укриване на данъци и неща от този род? — попита Рубенс.
— В огромен мащаб.
— И участието на твоя клиент е пропорционално на този мащаб?
— Общата му инвестиция е един и половина милиона долара.
— Е, според мен, проблемът не е непреодолим — спокойно каза Рубенс. — Хенк, как изглежда от твоя страна?
— Още не сме чули какво точно желае клиентът на Стоун — напомни Кейбъл.
— Ами, както казах, имунитет срещу федерално съдебно преследване… и Рик, аз очаквам същото да важи и за местните власти. Но също толкова важно, колкото имунитета, е и искането на клиента ми самоличността му да не бъде разкривана пред никой извън вашите служби.
— Да схващам ли, че клиентът ти не желае да дава показания в съда? — погледна го Кейбъл.
— Неговата ценност като свидетел няма да бъде в даването на показания, а в насочването на вашите разследвания в правилната посока — обясни Стоун.
— Има ли клиентът ти криминално досие? — внезапно попита Кейбъл.
— Не, няма. Той е виден гражданин, голям данъкоплатец и човек с безукорна репутация.
— С изключение на това малко прегрешенийце, за което ни спомена — напомни Рубенс.
— Да, единственото му прегрешение и повярвайте ми, той вече горчиво е заплатил за него. — Стоун съзнаваше, че казва полуистини, но трябваше да спечели в тези преговори, ако искаше да има шанс да защити Ванс.
— Добре де, нека чуем какво има да ни каже и аз ще обсъдя предложението с моите началници — предложи Кейбъл.
Стоун поклати глава.
— Моят клиент няма да каже нищо, докато не постигнем ясно споразумение по тези условия, и трябва да ви кажа, че това предложение няма да остане в сила неограничено дълго. Клиентът ми съзнава, че ако не каже нищо, има голяма вероятност никога да не разберете, че изобщо се е случило нещо нередно.
— Но това си е шантаж — отбеляза Рубенс.
— Аз бих използвал термина „изнудване“ — отговори Стоун, — техника, небезизвестна и на данъчните инспектори.
За негова чест Рубенс се засмя.
— А какво ще стане, ако сега се съгласим, а после арестуваме клиента ти? Сигурен съм, че тогава ще се съгласи да даде показания — замислено каза Кейбъл.
— Хенк — погледна го Стоун, — ти вече ми разказа докъде сте я докарали засега. Мисля, ти най-добре започваш да усещаш, че без помощта на моя клиент, цялото ви разследване просто ще спре от само себе си.
Двамата мъже се спогледаха и Стоун прекрасно съзнаваше какво си мислят.
— Господа, сигурен съм, че ще се чувствате по-спокойни ако съгласувате това с вашите началници и с Главния прокурор10 на САЩ. В дневната има телефон и аз ви обещавам, че никой няма да ви подслуша. — Той им подаде по едно копие на документа, който беше изготвил преди малко. — Можете направо да им прочетете това.
Те прочетоха документа.
— Че ти нищо не искаш — саркастично го погледна Кейбъл.
— Клиентът ми иска много по-малко, отколкото е готов да предложи — простичко отговори Стоун, отказвайки да реагира на провокацията.
Без нито дума повече, двамата мъже станаха и тръгнаха към телефона.
— Ти си бил опасна работа — проговори Рик. — Мислиш ли, че ще се вържат на този номер?
— Допускам, че точно това ще се случи — каза Стоун и му подаде третото копие на документа. — А ти?
— Ами…
— По-добре е да започнеш да убеждаваш областния прокурор, ако държиш отделът ти да намаже от заслугите.