— Изглежда, вчера. Ванс дойде в офиса тази сутрин, подсвирвайки си весело и ми нареди да поръчам цветя.
— Странно, защото ми се струва, че снощи зърнах Ванс — каза Стоун, — и той беше самичък.
— Къде?
— Вечерях с приятеля ми Рик Грант в един гръцки ресторант и съм готов да се закълна, че го видях в бентлито.
Тя поклати глава.
— Няма такова нещо. Ванс и Арингтън снощи са вечеряли в хотела на „Бел Еър“ заедно с няколко важни акционери на „Центурион“. Знам със сигурност, защото сама направих резервацията.
Това вече изчисти последните съмнения в Стоун.
— О, добре, значи ми се е привидяло.
— Ванс мисли, че си в Ню Йорк — каза Бети. — Днес следобед ми издиктува писмо до теб.
— Знаеш, че държа да мисли така, особено след като ни проследиха от ресторанта онази нощ. Всъщност искам всички освен теб да вярват, че съм се върнал в Ню Йорк.
— Разбирам — каза тя. — Ще поръчваме ли?
И двамата си поръчаха салата „Цезар“ и осо буко5, а Стоун избра бутилка „Маси Амерон“, 91-а.
— Това е страхотно вино. Надявам се, че го помниш.
— Изглеждаш ми малко потиснат, скъпи — констатира тя, докосвайки вътрешната страна на бедрото му с палеца на крака си.
— Винаги се депресирам, когато прахосвам време — замислено каза той.
— Е, надявам се, не всичкото ти време тук е било прахосано — и натисна палеца си в чатала му.
Той се усмихна.
— Определено не. В известно отношение разходката ми се оказа изключително приятна.
— Е, добре, щом се оформя тази нощ да ни е последна, ще се постарая да стане съвсем специална — обеща тя.
— Всички до една бяха специални. Особено уикенда в Типтоп.
— Ще ти дам тайния им телефонен номер, но не бих искала да ходиш там с някоя друга. — Донесоха храната им и Бети върна палеца си на мястото му. — Оставих ти няколко съобщения, че съм се обаждала в „Льо Парк“ — погледна го тя. — Защо не ми позвъни?
— Съжалявам, изобщо не съм се отбивал на рецепцията. Създадох си навика да минавам напряко от гаража до апартамента. Нещо важно ли беше?
— Просто исках да те информирам за Арингтън.
— Защо не ме потърси на клетъчния?
— Когато го правя, винаги имам усещането, че ти прекъсвам нещо важно в момента.
— О!
— Стоун, усещам, че нещо не е наред, буквално го чувствам. Защо не споделиш с мен?
Защото е все едно, че ще го прошепна в ухото на Ванс, Иполито или някой друг, помисли си той.
— Няма нищо… наистина.
— Свързано е с Арингтън, знам, надявал си се да се видиш с нея, нали?
— Може би. — Той сви рамене.
Довършиха вечерята си в мълчание. Той плати сметката и на излизане тя взе ръката му в своята.
— Сега ще забравиш за нея.
— Звучи обещаващо.
— Ще се видим в „Льо Парк“ след петнайсет минути.
— Не — спря я той, — нека се видим в „Бел Еър“. Пренесох се.
— Добре, тогава ще те чакам до паркинга там.
Проследи я по целия път, наблюдавайки внимателно огледалцето за обратно виждане. Доколкото изобщо можеше да бъде сигурен, никой не ги последва.
Тя влезе пред него в апартамента, хвърляйки дрехите си по пътя към спалнята. Стоун й позволи да го разсъблече, след което тя влезе в банята и се върна с малка бутилка лосион.
— Къде те боли? — попита тя, като го възседна в леглото.
— Навсякъде.
Тя изсипа лосион на дланите си и внимателно започна да разтрива гръдния му кош.
— Наблюдавах те, когато те масажираха в Типтоп — призна тя. — Има специална дупка във вратата за целта. И видях какъв ефект упражни Лиза върху теб.
— А какъв ефект имаше надничането върху теб? — поинтересува се той.
— Накара ме да ви пожелая и двамата — отговори тя и изля още лосион в ръцете си.
— Тогава защо не го направихме тримата?
— Мисля, че не е редно да бъде съблазняван персонала.
— О, моето впечатление е, че Лиза с удоволствие би се оставила да бъде съблазнена.
— А на теб щеше ли да ти достави удоволствие?
— Защо не?
Тя се засмя.
— Харесва ми отношението ти. Може би следващия път, когато дойдеш тук, ще се опитам да организирам нещо подобно.
— Възбуждаща идея.
Тя го хвана с двете си ръце и двамата почувстваха неудържима тръпка. После легна до него, прие го в себе си и го обгърна с крака. До сутринта никой не продума дума.