Вини и Мани започнаха да ругаят, търсейки клещите, но Стоун опипваше в полумрака за нещо друго. Беше сигурен, че е видял харпунен накрайник и сега искаше блестящото парче стомана така, както не бе желал нищо друго в живота си. Докато двамата ровеха за клещите, Стоун напипа накрайника и го скри между пристегнатите си ръце.
Вдигнаха го грубо на крака и някой му подаде котвата. Тези хора имаха наглостта да го накарат да я държи! Нямаше никакъв смисъл да им се противопоставя, така че я взе.
— Последна дума, Стоун? — попита го един от двамата.
Стоун язвително погледна питащия, но последва луд кикот. Издърпаха го до кърмата.
— Дръж го така, Вини — нареди Мани и мина зад Стоун. — Останалото остави на мен!
Той натисна лоста, двигателите изръмжаха и яхтата се плъзна напред.
Стоун започна да вентилира дробовете си, подготвяйки се за предстоящото. В един момент осъзна, че е останал сам на кърмата, хванал тежката котва и пазещ равновесие.
— Е, с най-добри чувства от Онофрио Иполито — чу той гласа на Мани, пое дълбоко въздух за последен път, усети удар в задника и полетя през борда. Наложи си да затвори уста и в следващия миг силно се заби в студената пенеща се вода на килватера6. После ушите му заглъхнаха и единственото, което продължи да чува, бе затихващия рев на яхтата и нестихващия писък в главата си.
31.
Потъваше бързо с главата надолу. Нямаше представа колко дълбоко бе тук и не знаеше кога увеличаващото се налягане щеше да изтласка въздуха от гърдите му. Беше се вкопчил в този въздух с всички сили, защото му бе нужен, за да може да изплува.
Започна да извива китките си и да ги плъзга нагоре-надолу, за да разхлаби лентата — с минимален успех — после хвана котвата с една ръка, накрайника с другата и го вмъкна в скобата. Самият накрайник беше не с остър, а с пресечен връх и изглеждаше създаден за тази работа, ако не и за този момент. С трескава бързина, защото времето течеше, той вмъкна плоския като отвертка накрайник в шлица на винта, разхлаби го, доразви го само с пръсти, извади го от отвора за затягане на скобата и я освободи от котвата. Спря да потъва. Изглежда бе постигнал равновесие — въздухът в гърдите му не позволяваше повече да потъва, тежестта на веригата не му даваше да изплава. И в този момент направи ужасяващо откритие. Когато бе пуснал котвата, с разтварянето на пръстите бе изпуснал и накрайника, но имаше още една скоба, от която трябваше да се отърве — тази, която държеше веригата за китката му.
Веднъж, като малък, родителите му, които имаха леви убеждения, го бяха изпратили на социалистически летен лагер. Там ръководителите на лагеруващите се бяха забавлявали, като завързваха ръцете и краката на момчетата и ги хвърляха в езерото, просто за да видят колко ще издържат, докато се наложи да ги спасяват. Този път наблизо нямаше спасители, но летният лагер бе научил Стоун да плува с вързани ръце и крака. За последен път се опита да разхлаби с пръсти винта на втората скоба, разбра, че е безнадеждно, усети, че гърдите му са готови да експлодират и започна да рита с ръце и крака нагоре към повърхността. Вдигна поглед и видя бледата луна да пробива през слоя вода, но нямаше представа на каква дълбочина се намира. Изкачваше се болезнено бавно.
За да отклони мислите си от борбата за живот, се опита да прецени от колко време е под водата. Реши, че наближава минута, но повърхността му изглеждаше непостижимо далеч. От носа му започнаха да излизат мехурчета въздух и той панически се постара да ги спре, защото на тяхно място не можеше да влезе нищо друго освен солена вода. Започна да се бори, съжалявайки, че устата му е запушена и не може да изкрещи от ужас, но повърхността оставаше високо над него.
Реши да опита да се изтласка като делфин със събрани крака, вместо да рита безразборно с тях — беше научил това пак в лагера, като част от обучението по плуване в различни стилове. Отлитащите секунди му изглеждаха часове. Изведнъж усети, че вижда луната добре. Разкъса лентата около устата си с вързаните си ръце, изскочи на повърхността, пое дълбоко въздух, изкрещя от облекчение и възторг и отново пое въздух с пълни гърди.
Мина поне минута, преди да възстанови дишането си и да уталожи кислородния глад. Огледа се и видя в далечината светлините на рибарска моторница, насочваща се към Каталина. Потърси с поглед нещо друго. Имаше цяла флотилия, но бяха далеч, безнадеждно далеч от него, защото той едва се крепеше на повърхността на водата.