— Вдругиден ще сключим брак — заяви жената.
— Аха — кимна дребният.
— Много се обичаме — каза тя. Беше дълбоко засегната. Дори Макс усети. Според него, ако толкова й е дотрябвало да се омъжва, по-добре да избере някого според годините си, като самия него например.
(Хм, един от тези двамата трябва веднага да се изпари — внезапно си помисли Макс. — Хлапакът ще дойде всеки миг.)
— Трябва вече да дойде — намеси се той и взе да бърше бара, та намекът му да не изглежда толкова явен или какъвто и да било там.
— Да, знам — рече дребният. После се обърна към жената: — Винаги съм насърчавал Пит да прави каквото намери за добре. Ще се правя, че нищо не съм знаел и като мине всичко, ще убедя и майка му да не ви се бърка.
— Много сте любезен — каза жената. Бе ядосана, и, както се стори на Макс, малко засрамена.
— Мисля за Пит — рече дребният.
Стана и излезе, без повече да продума. В другия край на бара Макс се зае да бърше една чаша.
— Дайте ми още едно уиски със сода — каза жената.
Такава огорчена и сконфузена, тя внезапно му се стори грозна. Отначало изглеждаше почти красива или поне привлекателна, а сега, като я погледна, изведнъж му се видя направо ужасна. Макс постави чашата пред нея, отиде до грамофона и пусна жетон.
Щом плочата свърши, пусна нова. Момчето щеше да дойде всеки момент. Той попоглеждаше към вратата и се чувстваше неловко. Жената се мъчеше да не се обръща, Макс продължаваше да пуска жетони и да поглежда към входа.
В два часа рече:
— Време е да затварям, мадам.
Жената плати деветте уискита със сода и тръгна. На прага поспря и се върна към бара.
(„Е, добре, мадам — каза си Макс. — Не съм на седемнайсет, но все още ме бива. Пък и четирийсет и осем не са толкова много. Да поговорим по въпроса, а? Ако толкова държите да се омъжите, вземете си някого на своята възраст. Омъжете се за мен.“)
Макс се наведе през бара към жената. Тя мачкаше в ръка една банкнота и взимайки си довиждане, я остави в ръката му. После се обърна и си тръгна. На вратата отново спря. (А Макс си каза; „Елате, мадам. Струва си да обмислим това. Вие сте запазена, аз съм на възраст и при това съм дискретен.“) Жената отново се приближи.
— Много се обичаме — каза тя. („По-скоро ние с вас се обичаме — помисли си Макс. — Мадам, вие и не подозирате колко влюбени сме един в друг. Кажете само една дума.“)
— Мадам — почна Макс. Чувстваше се глупаво. В очакване жената го доближи още повече.
— Да?
— Съжалявам — продължи Макс. — Тази вечер не дойде. За пръв път от две седмици.
— Няма значение — рече тя.
— Да ви потърся ли такси?
— Колата ми е отвън.
— С удоволствие бих ви закарал до в къщи — предложи Макс. — Искам да кажа…
— Шофьорът ми е в колата — отвърна тя.
И излезе, преди Макс да заобиколи бара и да отвори вратата пред нея. Отиде да заключи и през това време видя как шофьорът отваря вратата на автомобила, помага на жената да влезе и потегля.
Макс постоя две-три минути до вратата. („А с мен какво става?“ — помисли си той.) Върна се на бара и разтреби всичко. Облече си палтото, но после си наля една чаша и замислено отпи.
На вратата някой потропа, но Макс и не помисли да извика, че е вече затворено.
Почука се пак и той чу гласа на Пит.
— Хей, Макс! Пусни ме за малко.
Макс отвори и Пит влезе.
— Макс — рече той, — дай да пийна едно. Нещо ми се случи. Влюбен съм.
— Да, зная — каза Макс.
— Ти знаеш! — възкликна Пит. — Та ние се запознахме тази вечер.
— С кого? — попита Макс.
— С най-хубавото момиче на света, Макс — отвърна Пит. — Още е хлапачка, но е чудесна. Толкова невинна и естествена и… за бога, не ме е срам да си кажа… чудесна е!
— Ти и преди си казвал „чудесна“ — отбеляза Макс.
— Сега е на четиринайсет години — каза Пит. — И къде мислиш я открих?
Макс се замисли.
— В киното? — предположи той.
— Не. Снощи, вместо да отида на една среща, реших да се прибера. И пред цветарницата на ъгъла ми хрумна да купя някакви цветя за нашите. И я открих при цветаря. Дъщеря му е. Полуирландка, полуиталианка. Хубава. Скромна. И си няма гадже. Купих цветята, занесох ги в къщи и седнахме да побъбрим с нашите, докато се върне баща ми. А той отишъл в службата да поработи извънредно. След малко отивам пак в цветарницата, запознах се с нейните родители и ги попитах може ли да я заведа на кино. След киното я изпратих до тях и оттогава досега се мотая из града.
— Аха — кимна Макс. — Това е добре.
— А тук как беше? — попита Макс.
— Не беше лошо.
— Някой приятел?
— Няколко души, не ги познавам.