— Защо? Та нали тя ти е приятелка?
— Не ме прави на идиотка, вещерю! Всички знаят, че си спал с нея!
— Не е вярно!
Виолетовите очи на Йенефер се присвиха опасно.
— Вярно е!
— Не е вярно!
— Вярно е!
— Е, добре — извърна се той ядосано. — Вярно е. И какво от това?
Магьосницата помълча малко, играейки си с обсидиановата звезда, закрепена към черното кадифе на шията й.
— Нищо — каза тя най-накрая. — Но исках да си признаеш. Никога не се опитвай да ме лъжеш, Гералт. Никога.
VII
Крепостните стени миришеха на мокър камък и кисели треви, слънцето осветяваше кафявата вода в защитния ров, като снабдяваше с топлина покриващата дъното зелена егерия и плаващите по повърхността яркожълти водни рози.
Замъкът постепенно оживяваше. В западното крило някой хлопна капаците на прозорците и се разсмя. Някой друг със слаб глас се молеше за зелев сок. Един от гостуващите в Розрог колеги на Лютичето, невидим, пееше, докато се бръснеше:
Изскърца врата, навън излезе Лютичето, като се протягаше и потъркваше лицето си.
— Как си, младоженецо? — попита той с уморен глас. — Ако смяташ да офейкваш, сега е точният момент.
— Ранно пиле си, Лютиче.
— Изобщо не съм лягал — измърмори поетът, като седна до вещера на каменната пейка и се облегна на обраслата с традесканция стена. — О, Богове, това беше тежка нощ. Е, какво да се прави — не всеки ден се женят мои приятели, трябваше да го отпразнувам.
— Сватбеното пиршество е днес — напомни му Гералт. — Ще издържиш ли?
— Не ме обиждай!
Слънцето печеше, птиците писукаха в храстите. От езерото се носеха плясъци и писъци. Морен, Дирила, Еитне, Мона и Кашка, червенокосите дриади, дъщери на Фрейксенет, се къпеха, както обикновено голи, в компанията на Трис Мериголд и Фрея, приятелката на Мишовур. Горе, на полуразрушените зъбци на крепостната стена, кралските пратеници, рицарите Ивес, Съливой, Матъм и Деверо, си дърпаха от ръцете един далекоглед.
— Поне добре ли го отпразнува, Лютиче?
— Не питай.
— Някакъв голям скандал?
— Няколко.
Първият скандал, разказа поетът, бил на расова основа. Телико Лунгревинк Леторт в разгара на веселието неочаквано заявил, че му е писнало да е в облика на полуръст. Като посочил с пръст намиращите се в момента в залата дриади, елфи, хобити, русалка, джудже и гнома, твърдящ, че се казва Шутенбах, доплерът обявил за дискриминация факта, че всички те могат да бъдат себе си, а само той, Телико, е принуден да влиза в чужда кожа. След което моментално приел собствения си облик. При вида му Гардения Бибервелд паднала в несвяст, княз Агловал опасно се задавил с хапка бяла риба, а Аника, дъщерята на кмета Цалдемейн, изпаднала в истерия. Ситуацията спасил драконът Вилентретенметх, все още в облика на рицаря Борх Трите гарги, който спокойно обяснил на доплера, че метаморфността е привилегия, която задължава, и покрай останалите неща задължава и да се приемат форми, които обществото смята за прилични и приемливи, и че приемането им е най-обикновена учтивост към домакините. Доплерът обвинил Вилентретенмертх в расизъм, шовинизъм и липса на дори най-елементарно разбиране на темата на дискусията. Засегнатият Вилентретенмертх приел за малко облика на дракон, като при това изпотрошил част от мебелите и предизвикал всеобща паника. Когато обстановката се успокоила, се разгорял остър спор, в който хората и нехората започнали да си посочват взаимно примери за липсата на толерантност и расови предразсъдъци. Доста неочакван елемент на дискусията се оказал гласът на луничавата Мерле, проститутката, която не приличала на проститутка. Мерле заявила, че този спор е глупав, безпредметен и няма отношение към истинските професионалисти, които изобщо не знаят какво е това предубеждение, и че тя е готова незабавно да докаже думите си срещу съответното заплащане, дори и с дракона Вилентретенмертх в естествения му вид. В настъпилата тишина се чул гласът на медиума от женски пол, който заявил, че може да направи същото безплатно. Вилентретенмертх бързо сменил темата и започнала дискусия по по-безопасни въпроси, като икономиката, политиката, лова, риболова и хазарта.
Останалите скандали имали по-скоро приятелски характер. Мишовур, Радклиф и Дорегерай се обзаложили кой от тях със силата на волята си ще накара повече предмети едновременно да левитират. Спечелил Дорегарай, който задържал във въздуха два стола, поднос с плодове, пълен супник, глобус, котка, две кучета и Кашка, най-малката дъщеря на Фрейксенет и Браен.
После Цирила и Мона, двете средни дъщери на Фрейксенет, се сбили, и се наложило да ги изведат от залата. Скоро след това се сбили Рагнар и рицарят Матъм, а повод за сбиването се оказала Морен, най-голямата дъщеря на Фрейксенет. Раздразненият Фрейксенет наредил Браен да затвори в стаите всичките си червенокоси издънки, а самият той се присъединил в състезание по надпиване, организирано от Фрея, приятелката на Мишовур. Скоро се оказало, че Фрея има невъобразим, граничещ с безкрайност имунитет срещу алкохола. Повечето поети и бардове, приятели на Лютичето, скоро се озовали под масата. Фрейксенет, Крах ан Крайт и кметът Цалдемейн се борили храбро, но били принудени да отстъпят. Магьосникът Радклиф се държал твърдо до момента, в който се изяснило, че мами — имал в себе си рог от еднорог. След като му го взели, вече нямал никакви шансове срещу Фрея. Скоро заетият от островитянката край на масата напълно опустял — известно време с нея продължил да пие никому непознат блед мъж със старомоден кафтан. В един момент бледият мъж станал, поклащайки се, направил галантен поклон и преминал през стената като през мъгла. Огледът на украсяващите залата древни портрети позволил да се установи, че бледият мъж е Вилем, наричан Добрия, владетел на Розрог, заклан по време на едно пиршество преди няколкостотин години.