Старинният замък криел в себе си многобройни тайни и в миналото се ползвал с доста лоша слава, така че не минало без по-нататъшни събития със свръхестествен характер. Около полунощ през отворения прозорец влетял вампир, но джуджето Ярпен Зигрин прогонило кръвопиеца, като му дъхнало на чесън. През цялото време нещо виело, стенело и дрънчало с вериги, но никой не му обърнал внимание — всички мислели, че това са Лютичето и малобройните му трезви колеги. Обаче това явно били духове, защото на стълбището било останало голямо количество ектоплазма — някои от гостите се подхлъзнали и се ударили лошо.
Границата на приличието била престъпена от рошав огненоок призрак, който от засада ощипал по задника русалката Шееназ. Скандалът едвам бил предотвратен, тъй като Шееназ си мислела, че виновникът е Лютичето. Призракът, възползвайки се от суматохата, тичал из залата и щипел когото му падне, но Ненеке го видяла и го прогонила с помощта на екзорсизми.
На няколко от гостите им се явила Бялата дама, която, ако се вярва на легендата, някога била зазидана жива в подземията на Розрог. Но се намерили скептици, твърдящи, че това не е никаква Бяла дама, а медиумът от женски пол, обикалящ галериите в търсене на нещо за пиене.
После започнало всеобщо изчезване. Първи изчезнали рицарят Ивес и дресьорката на крокодили. Скоро след това пропаднали безследно Рагнар и Еурнейд, жрицата на Мелителе. После изчезнала и Гардения Бибервелд, но се оказало, че е отишла да спи. Неочаквано се установило, че липсват едноръкият Яре и Йола, втората жрица на Мелителе. Цири, която твърдяла, че Яре й е безразличен, проявила известна тревога, но се изяснило, че Яре е излязъл по нужда и е паднал до плиткия ров, където е заспал, а Йола била открита под стълбището. С елфа Хиреадан.
Забелязани били също Трис Мериголд с вещера Ескел от Каер Морхен, прокрадващи се към беседката в парка, а призори някой съобщил, че от беседката е излязъл доплерът Телико. Всички започнали да правят догадки чия външност е взел доплерът — на Трис или на Ескел? Някой дори рискувал да предположи, че в замъка може да има два доплера. Поискали да узнаят мнението на дракона Вилентретенмертх като специалист по метаморфизма, но се оказало, че драконът е изчезнал, а заедно с него — и проститутката Мерле.
Изчезнала също и друга от девойките и един от пророците. Наличният пророк уверявал, че е истински, но не можел да го докаже.
Пропаднал някъде и представящият се за Шутенбах гном, и все още не го били намерили.
— Жалко — довърши бардът, прозявайки се широко. — Жалко, че те нямаше, Гералт. Биваше си го пирът!
— Жалко — промърмори вещерът. — Но нали знаеш… Не можех да дойда, защото Йенефер… Сещаш се…
— Разбира се, че се сещам — рече Лютичето. — Затова аз не се женя.
VIII
От кухнята на замъка се разнасяше звънтене на съдове, весел смях и песни. Изхранването на всички гости се беше оказало нелека задача, защото крал Хервиг нямаше никаква прислуга. Присъствието на магьосниците не намаляваше проблема, тъй като беше решено с консенсус, че ще се яде по естествен път и няма да се използват кулинарни магии. Всичко приключи с това, че Ненеке впрегна в работа когото можа. Отначало не беше лесно — тези, които жрицата подбра, нямаха никакво понятие от кухненска работа, а онези, които имаха понятие, изчезнаха. Но Ненеке намери неочаквана помощ в лицето на Гардения Бибервелт и хобитките от нейната свита. И, о, чудо, четирите блудници от свитата на Лютичето се оказаха отлични готвачки и симпатични девойки.