— Цири!!!
— Убих я — изрече неясно вещерката. — Размазах й главата.
Тя се олюля. Гералт, Ескел и Лютичето я подхванаха, вдигнаха я. Цири не изпускаше меча си.
— Отново — изстена поетът. — Отново ранена в лицето… Как може на това момиче толкова да не му върви…
Йенефер изстена гръмко, изтича до Цири, отблъсна едноръкия Яре, който само пречеше. Без да обръща внимание на това, че смесената с тиня и вода кръв цапа и поврежда роклята й, магьосницата сложи пръстите си върху лицето на вещерката и изкрещя някакво заклинание. На Гералт му се стори, че целият замък се разтресе, а слънцето за миг помръкна.
Йенефер отдръпна длани от лицето на Цири и всички възкликнаха от смайване — отвратителната рана се беше превърнала в тънка червена линия, подчертана с няколко капки кръв. Цири увисна в държащите я ръце.
— Браво — обади се Дорегарай. — Майсторска работа.
— Поздравления, Йен — изрече приглушено Трис, а Ненеке се разплака.
Йенефер се усмихна, подбели очи и изгуби съзнание. Гералт успя да я подхване, преди тя да се строполи на пода, омекнала като копринена лента.
XII
— Спокойно, Гералт — каза Ненеке. — Без нерви. Сега ще й мине. Преуморена е, това е всичко, а и емоциите… Тя много обича Цири, нали знаеш.
— Знам. — Гералт вдигна глава и погледна застаналия пред вратата на стаята юноша в блестящи доспехи. — Синко, можеш да се връщаш в параклиса, няма нужда от теб тук. Между другото, кой си ти?
— Аз съм… Аз съм Галахад — прошепна рицарят. — Може ли… Може ли да попитам как се чувства тази прекрасна и храбра госпожица?
— Коя? — усмихна се вещерът. — Тук има две прекрасни и храбри госпожици, макар че едната от тях е все още госпожица само по случайност. За коя питаш?
Юношата подчертано се изчерви.
— За тази… по-младата… — каза той. — Тази, която без колебание се хвърли да спасява Краля Рибар.
— Кого?
— Той има предвид Хервиг — вметна Ненеке. — Жиритвата е нападнала лодката, с която Хервиг и Локи са ловели риба. Цири се е нахвърлила срещу жиритвата, а този юноша, който случайно се е оказал наблизо, й се е притекъл на помощ.
— Ти си помогнал на Цири. — Вещерът погледна рицаря по-внимателно и доброжелателно. — Как се казваш? Забравих.
— Галахад. А това Авалон ли е, замъкът на Краля Рибар?
Вратата се отвори и на прага застана Йенефер, придържана от Трис Мериголд.
— Йен!
— Отиваме в параклиса — извести го с тих глас магьосницата. — Гостите чакат.
— Йен… можем да го отложим…
— Ще стана твоя съпруга, ако ще и дяволите да ме отвлекат в пъкъла! И това ще стане веднага!
— А Цири?
— Какво Цири? — Вещерката се показа иззад гърба на Йенефер, втривайки гламур в здравата си буза. — Всичко е наред, Гералт. Глупава драскотина, дори не я усетих.
Галахад, скърцайки и дрънкайки с доспехите си, коленичи.
— Прекрасна госпожице…
Огромните очи на Цири станаха още по-големи.
— А, Цири… — обади се вещерът. — Това е рицарят… хммм… Галахад. Вие вече се познавате. Той ти е помогнал, когато си се биела с жиритвата.
Цири поруменя. Гламурът беше започнал да действа, затова руменината й беше наистина прекрасна, а белегът почти не се забелязваше.
— Госпожице — измънка Галахад, — окажи ми тази жест. Позволи ми, о, прекрасна, да падна в краката ти…
— Доколкото ми е известно, той иска да стане твой рицар, Цири — каза Трис Мериголд.
Вещерката сложи ръце зад гърба си и направи грациозен реверанс, без все още да казва нищо.
— Гостите чакат — намеси се Йенефер. — Галахад, виждам, че си не само смел, но и галантен юноша. Бил си се рамо до рамо с моята дъщеря, затова ще й кавалерстваш по време на церемонията. Цири, тичай да се преоблечеш в рокля. Гералт, загащи си ризата, защото ти се подава над колана. Искам да ви видя всичките в параклиса след десет минути.
XIII
Сватбата протече блестящо. Дамите и девойките си поплакаха заедно. Церемонията се ръководеше от Хервиг, макар и бивш, но все пак крал. Весемир от Каер Морхен и Ненеке играеха ролята на родители на младоженците, а Трис Мериголд и Ескел бяха кумове. Галахад водеше Цири, която се беше изчервила като божур.
Всички, които имаха мечове, образуваха шпалир. Колегите на Лютичето дрънкаха на лютни и гусли и пееха песен, създадена специално за случая, при това при изпълнението на рефрена им помагаха червенокосите дъщери на Фрейксенет и русалката Шееназ, широко известна с прекрасния си глас.