— Моето хоби например — отбеляза специалистът — е колекционирането на скарабеи. Защо не започнете и вие?
— Защото — отвърна господин Питърс — не бих разпознал скарабея дори ако ми го наврете под носа върху златен поднос с бродирана салфетка. Какво, по дяволите, е скарабей?
— Скарабеите — загря специалистът по темата — са египетски йероглифи.
— А какво значи — заинтересува се господин Питърс — египетски йероглиф?
Специалистът се заколеба дали не е препоръчително да посъветва господин Питърс да колекционира пощенски марки.
— Скарабей — обясни той — произлиза от латинската дума scarabeus и буквално означава бръмбар.
— Категорично отказвам да колекционирам бръмбари — отсече господин Питърс. — Ненавиждам ги. Присвива ме стомахът от тях.
— Скарабеите са египетски символи във формата на бръмбари — побърза да го утеши специалистът. — Най-простата форма на скарабея е пръстеновидната. Египтяните са ги използвали за печати. Употребявали са ги и като мъниста или украшения. На някои има надписи, отнасящи се до определени места, като например „Могъществото на Мемфис е вечно“.
Раздразнението на господин Питърс внезапно се преобразува в напрегнат интерес.
— Имате ли такъв?
— Какъв?
— Скарабей, възхваляващ Мемфис. Това е родният ми град.
— Струва ми се, че в случая става дума за друг Мемфис.
— Единственият Мемфис е в щата Тенеси — патриотично отсече господин Питърс.
Обстоятелството, че специалистът беше специалист по нерви и ги лекуваше, а не се лекуваше от тях, се дължеше на принципното му становище да не спори с платежоспособни пациенти.
— Не бихте ли желали да хвърлите един поглед на колекцията ми? В съседната стая е.
Ето как се отприщи верноподаничеството на господин Питърс към скарабеите. В началото ги колекционираше без особена обич, отчасти защото трябваше да избира между колекционерството и страданието, но най-вече благодарение на забележката, която специалистът направи, докато го изпращаше.
— Колко време ще ми отнеме създаването на подобна колекция? — попита той, след като разгледа най-безинтересната сбирка от предмети, които някога беше виждал, и вече се канеше да си тръгва.
Специалистът много се гордееше с колекцията си.
— Колко време? За колекция като моята? Много години, господин Питърс. Много, много години.
— Залагам сто долара, че ще я направя за шест месеца.
И от този момент нататък господин Питърс се хвърли в колекционирането на скарабей със същата бясна енергия, с която беше спечелил толкова много хубави долари и толкова много лошо храносмилане. Гонеше скарабеите като котката плъхове. Изкупуваше ги с килограми от всички краища на света, докато най-сетне една година по-късно разполагаше с колекция, която количествено можеше да се нарече рекордна.
Това отбеляза края на първия етап от скарабейния период от живота му, тъй да се каже. Колекционирането му беше станало навик, но още не се бе превърнало в страст. Хрумна му, че е дошло време да поокастри излишествата от колекцията. Извика експерт и му нареди да я прегледа и да оплеви това, което наричаше „мъртъв товар“. Експертът извърши съвестно работата си. Когато приключи, колекцията беше сведена до десетина бройки.
— Другите — обясни той — нямат абсолютно никаква стойност. Ако възнамерявате да създадете колекция, стойностна в очите на археолозите, бих ви посъветвал да ги изхвърлите. Останалите десетина са добри.
— Как така „добри“? Защо част от тия боклуци са ценни, а други не са? Всички ми изглеждат еднакви.
И тогава експертът близо два часа обяснява на господин Питърс за Новото царство, Средното царство, Озирис, Амон, Мут, Бубастис, династиите, Хеопс, кралете на Хиксос, цилиндрите, длетата, Аменофис III, царица Тая, принцеса Гилухипа от Митани, езерото Зарух, Наукратис и Книгата на мъртвите. Направи го с наслада. Обичаше да чете лекции.
Когато свърши, господин Питърс му благодари и отиде в банята да разтрие слепоочието си с одеколон.
Този разговор превърна Престън Питърс от надменен купувач на случайни скарабеи в скарабеен маниак. Няма значение какво колекционира човек. Надарила ли го е Природата с колекционерски мозък, той неизбежно става фанатик. Би станал същият ентусиаст на пеперуди или старинен порцелан, ако специалистът бе насочил вниманието му към тях, но се случи така, че започна да събира скарабеи и те с всяка година го обсебваха все по-цялостно. Постепенно ги заобича с любов, неотстъпваща на любовта към жените и позната единствено на колекционера. Стана експерт по тези странни реликви от една мъртва цивилизация. Известно време скарабеите и бизнесът му се състезаваха рамо до рамо. Но когато се оттегли от бизнеса, беше свободен да ги превърне в основна страст на живота си. Трепереше над всеки скарабеи като скъперник над злато.