— Искали сте да ме видите по работа?
— Да — потвърди Р. Джоунс. — Госпожице Валънтайн, разрешете ми да започна с молбата да разберете, че нямам намерение да ви засягам.
Джоун вдигна вежди. За миг през ума й мина несправедливото подозрение, че гостът е попрекалил с напитките по време на обяда си.
— Не ви разбирам.
— Нека ви обясня. Дойдох тук — продължи Р. Джоунс, който с всяка изминала секунда ставаше все по-подчертан джентълмен — да изпълня, мисията, възложена ми от един приятел. Нали ще имате добрината да не забравяте, че каквото и да ви кажа, го казвам от негово име?
Джоун вече бе изоставила идеята, че този дебел мъж е застрахователен агент и бе склонна да реши, че събира средства за благотворителност.
— Дойдох по молба на Достопочтения Фредерик Трипуд.
— Не ви разбирам.
— Вие не сте го виждали, госпожице Валънтайн, но разполагам със сведения, че когато сте участвали в балета на театъра на Пикадили, той ви е писал няколко извънредно глупави писма. Възможно е да сте забравили за тях.
— Разбира се, че съм забравила.
— Значи сте ги унищожили?
— Естествено. Твърде рядко пазя писма. Защо питате?
— Ами разбирате ли, госпожице Валънтайн, Достопочтеният Фредерик Трипуд ще се жени и смята, че, общо взето, ще е по-добре писмата… и стиховете, които ви е писал, да не виждат много-много бял свят.
Цялото джентълменство на Р. Джоунс, а по време на гореописаното слово, той го излъчваше като вълни от мощен парфюм, не можа да прикрие неприятния смисъл на думите му.
— Опасява се, че ще го изнудвам ли? — запита Джоун със забележително спокойствие.
Р. Джоунс повдигна и размаха с упрек дебелата си ръка.
— Скъпа госпожице Валънтайн!
Джоун се изправи и той последва примера й. Очевидно разговорът беше приключил.
— Моля ви, предайте на господин Трипуд да спи спокойно. Не го грози никаква опасност.
— Точно така, точно така, съвсем точно. Уверявах Трипуд, че посещението ми тук ще е чиста формалност. Бях сигурен, че нямате никакво намерение да го безпокоите. Значи мога определено да му заявя, че сте унищожили писмата?
— Да. Приятна вечер.
— Приятна вечер, госпожице Валънтайн.
Затворилата се зад гърба му врата го остави в пълен мрак, но не му се искаше да се връща и да моли Джоун да я отвори, за да му освети пътя. Радваше се, че вече не е в компанията й. Беше свикнал хората, с които общува, да го гледат с неприязън, но в очите на Джоун прочете още нещо, което странно го обезпокои. Заопипва пътя си надолу, доволен, че всичко е свършило, и то добре. Вярваше на думите й и с чиста съвест можеше да увери Фреди, че перспективата да сподели съдбата на клетия стар Пърси е малко вероятна. Вярно, щеше да добави в доклада си, че унищожаването на писмата е било постигнато с усилен труд и е струвало точно петстотин лири, но това беше само делова формалност.
Почти беше стигнал последното стъпало, когато звънецът на входната врата иззвъня. С нещо, което по-късно беше склонен да нарече прозрение, той изприпка обратно нагоре с нетипична пъргавина, докато почти стигна до вратата на Джоун. Облегна се на перилата и наостри уши.
Чорлавата прислужница отвори вратата. Проговори момичешки глас.
— Тук ли е госпожица Валънтайн?
— Да, ама е заета.
— Бих желала да се качите и да й предадете, че искам да я видя. Кажете и, че я търси госпожица Питърс. Госпожица Алин Питърс.
Перилата се разтресоха, защото Р. Джоунс рязко се вкопчи в тях. За миг му се стори, че ще изгуби съзнание. След това започна трескаво да размишлява. Осени го ярка светлина и на преден план в главата му изникна мисълта никога да няма вяра на мъж или жена само въз основа на сетивата си. Можеше да се закълне, че това момиче Валънтайн е на ниво. Безусловно повярва на изявлението й, че е унищожила писмата. А тя през цялото време беше разигравала тънка игричка, каквато не бе срещал през цялата си професионална кариера. Почти й се възхити. Как го беше изпързаляла само! Играта й вече му беше ясна. Преди идването му си беше уредила среща с годеницата на Фреди, за да започне преговори за продажбата на писмата. Беше пратила него, Р. Джоунс, за зелен хайвер, защото смяташе да ги продаде на лицето, което би й дало най-добрата цена. Ако случайно не беше се оказал на място при появата на госпожица Питърс, Фреди и годеницата му щяха да започнат да наддават един срещу друг и да вдигат цената. Самият той беше правил този номер десетки пъти и възнегодува срещу конкуренцията на жени в област, която имаше за изконно мъжка.
Когато прислужницата затрополи по стълбите, той продължи да се оттегля нагоре. Чу вратата на Джоун да се отваря и снопът светлина освети чорлавата прислужница.