Може направо да се твърди, че той се стопи пред усмивката на Джоун. Беше тъй неочаквана. От вълнение се вкопчи в големия куфар на господин Питърс.
Цялата му твърда решимост да бъде хладен и недостъпен бе пометена. Имаше чувството, че, попаднал на враждебна планета, е срещнал човек, който го обича и се радва да го види.
Една толкова важна усмивка си струва да бъде анализирана, защото зад усмивката на Джоун Валънтайн на перона на гара Маркет Бландингс се криеха много неща.
На първо място, настроението й отново се беше променило и бе натикала враждебността в ъгълчето, където й беше мястото. Беше премислила нещата и стигнала до заключението, че тъй като няма никакви логични основания за недоволство от Аш и постъпките му, да се държи студено с него, ще е проява на чиста злоба. Следователно, реши тя, когато се видя отново с него, ще възстановя добрите взаимоотношения. Само това бе достатъчно да я накара да се усмихне.
Но имаше и друга причина, нямаща нищо общо с Аш. Докато настаняваше Алин в колата, срещна погледа на шофьора и забеляза, че я гледа по странен начин — със смесица от изумление и нескрит ужас. Секунда по-късно, когато Алин го нарече Фреди, разбра. Нищо чудно, че Достопочтеният Фреди изглеждаше като гръмнат. Клетият човечец без съмнение щеше да изпита огромно облекчение, когато по време на пътуването попиташе Алин за името на камериерката й и чуеше отговора „Симпсън“. Сигурно щеше да изломоти нещо като: „Прилича ми на едно момиче, което познавах навремето“ и да се задълбочи в размисли за забележителния начин, по който Природата създава двойници. Но все пак беше изживял гаден момент и част от усмивката на Джоун се дължеше на спомена за израза на лицето му.
Третата причина беше, че при вида на Достопочтения Фреди се подсети за думите на Р. Джоунс, че й бил посвещавал стихове. Тази мисъл също допринесе към сияйността на усмивката, която така омая Аш.
Аш, който не можеше да се похвали с особена интуиция, прие по-лесното обяснение, а именно — тя се усмихва, защото се радва, че е с него и тази мисъл на фона на отчаянието и общото недоволство от всичко земно му подейства като чаша пунш в студена зимна вечер.
В живота на всеки мъж има един миг, за който години по-късно може да заяви: „И тогава се влюбих“. Този миг настъпи за Аш сега.
В почти невероятно краткото време, необходимо на дребния, но як носач да дотъркаля поредния гюм и да го тръшне с гръм и трясък до останалите, притътрени преди минути по същия начин, Аш се влюби.
Тази дума се използва твърде щедро за описване на хиляди различни отсенки на въпросното чувство — от вулканичната страст на Антоний към Клеопатра до разсеяното предпочитание на помощник-бакалина към камериерката от втората къща на главната улица пред готвачката от къщата до пощата. Така че простата констатация на факта, че Аш се влюби, не е достойно описание на чувствата, които той изпитваше, докато стискаше куфара на господин Питърс. Трябва да разработим темата. Трябва да анализираме.
От четиринайсетата си година насам Аш се беше влюбвал меко казано нееднократно. В случая с Джоун обаче чувствата му не наподобяваха по никакъв начин нито ужасния катаклизъм, накарал го на петнайсет години да изколекционира двайсет и осем снимки на главната изпълнителка в пантомимата на Кралския театър в Бирмингам, нито по-кроткия плам, който го принуди, докато следваше в Оксфорд, да зареже цигарите за цяла седмица и да се помъчи да наизусти куп сонети на португалски. Любовта му се намести уютно по средата между тези два полюса. Не го запари желанието перонът на Маркет Бландингс внезапно да бъде нападнат от индианци, за да може да спасява на воля живота на Джоун, но в същото време дълбоко осъзна, че едно бъдеще, в което тя не фигурира, е толкова неприемливо, че дори не си струва да мисли за него. А по отношение на непосредственото настояще силно му допадна идеята да я прегърне здраво и да започне да я целува до второ нареждане. Към тези чувства се примесваше и възхитена признателност, задето се е приближила до него с тази бляскава усмивка на лицето, плюс смаяно осъзнаване, че е хиляди пъти по-красива, отколкото си я беше представял, без да забравяме покорството, което заплашваше да го накара да пусне куфара, да се просне в краката й и да обсипе обувките й с мокри целувки.