Господин Бийч се заби пред огъня с хванати зад гърба ръце и процеди няколко капки членоразделна реч.
— Нямам удоволствието да знам името ви, господин…
Аш се представи. Бийч прие информацията с леко кимване на главата.
— Сигурно сте измръзнали по пътя, господин Марсън. Вятърът е източен.
Аш охотно потвърди, че е измръзнал.
— Когато вятърът духа от изток — продължи господин Бийч, като изричаше с очевидна неохота всяка дума, — Страдам от Краката Си.
Недвусмислено и тутакси ставаше ясно, че словата, изречени от него, са тъй величаво значителни и носят толкова ценна информация, че слушателят просто виждаше главните букви по тези бисери.
— Моля?
— Страдам от Краката Си — повтори икономът, като продължи да отцежда капките. — Вие сте млад човек, господин Марсън. Вероятно не знаете какво е да Страдаш от Краката Си.
Измери с дебелоклепачна непроницаемост Аш, пунша и стената зад гърба му.
— Мазоли — поясни той.
Аш отвърна, че много съжалява.
— Извънредно много Страдам от Краката Си. Не са само мазолите. Съвсем наскоро се възстанових от Забит в Месото Нокът. Много страдах от Забития Нокът. Страдам и от Отичане на Ставите.
Аш разглеждаше великомъченика с нарастваща неприязън. Много млади мъже, радващи се на прекрасно здраве, притежават недостатъка да слушат с достойно за съжаление чувство на нетърпение доверителните слова на здравословно ощетените свои събратя, въпреки че иначе в много отношения са сърдечни и състрадателни. Криви или прави, те смятат, че подобен род излияния трябва да се пестят за ухото на лекаря, а с медицинските непрофесионалисти да се водят разговори на по-общи теми.
— Съжалявам да го чуя — бързо изрече той. — Сигурно ви е тежко. Има ли много гости в къщата?
— Очакваме — заяви господин Бийч — Много Гости. Вероятно на вечеря ще седнат трийсет или повече човека.
— Каква отговорност е това за вас — предразполагащо реагира Аш, доволен, че се е разделил с краката на иконома.
Господин Бийч кимна.
— Прав сте, господин Марсън. Малко хора осъзнават отговорностите на човек с Моето Обществено Положение. Уверявам ви, това понякога ме потиска и страдам от пристъпи на Невралгично Главоболие.
Аш остана с чувството, че едва е потушил пожара на едно място, и ето че той избухва в съседство.
— Понякога, когато работният ми ден свърши, всичко се размазва пред очите ми. Очертанията на предметите се замъгляват. Трябва веднага да седна на някой стол. Болката е Смазваща.
— Но пък сигурно помага да забравите болките в краката.
— Не. Не. Страдам от краката си през цялото време.
Аш се предаде.
— Разкажете ми всичко за краката си.
Господин Бийч му разказа всичко.
Но и най-приятните неща имат своя край, поради което настъпи моментът, когато и последната дума, свързана с отеклите стави, беше изречена. Аш, примирил се с неизчерпателността на темата, не можа да повярва на ушите си, когато след десетина минути събеседникът му смени темата.
— Отдавна ли сте при господин Питърс, господин Марсън?
— Ъ? О! А, не, от миналата сряда.
— Нима! Мога ли да се поинтересувам кого сте обслужвали преди това?
За миг Аш изпита нещо, на което смяташе, че не е способен — съжали, че краката вече не са обект на дискусия. Въпросът го постави в неловко положение. Ако излъжеше, че има дълъг опит като камериер, щеше да рискува да го хванат в лъжа. Ако кажеше истината и признаеше, че е девствен в камериерстването, какво щеше да си помисли икономът? И двата варианта имаха своите недостатъци, но да каже истината беше по-лесният и затова избра него.
— Това е първият ви пост? — проточи господин Бийч. — Нима!
— Занимавах се с… ъъъ… нещо друго, преди да се запозная с господин Питърс — поясни Аш.
Господин Бийч беше прекалено добре възпитан, за да прояви любопитство, но веждите му не бяха.
— О! — рече той.
— ??? — крещяха веждите. — ???
Аш не им обърна внимание.
— Нещо по-различно — отсече той.
Настъпи неловко мълчание. Аш се притесни. Започна да се ядосва на господин Питърс. Какво му пречеше да доведе Аш като свой секретар? По време на разговора в кантората на „Мейнпрайс, Мейнпрайс & Бул“ със сигурност бе изтъкнал някаква причина, но сега тя му се струваше крайно неоснователна. Съжали, че не бе проявил здравия разум да я обори, докато още имаше време, но тогава, когато крояха плановете за действие, мисълта да бъде камериер му се беше сторила забавна. В нея имаше нещо пикантно, почти оперетно. Защо не бе предвидил възможните усложнения? Изразът на лицето на проклетия иконом му подсказваше, че чака подробно разяснение. Какво щеше да си помисли, ако не му го дадеше? Вероятно, че Аш е лежал в затвора.