— Направихте го с поглед.
— Защото сте изключителна жена.
— Не можете да се измъкнете с комплименти. Аз съм най-обикновена жена и ще победя истински мъж.
Аш се намръщи.
— Не ми е приятна мисълта, че ще работим един против друг.
— Защо?
— Защото ви харесвам.
— И аз ви харесвам, господин Марсън, но не бива да смесваме чувствата с работата. Вие искате хилядата лири на господин Питърс. Аз също.
— Мразя мисълта, че ще се окажа пречка да получите парите.
— Няма да сте пречка. Аз ще съм пречката към вашите пари. И на мен не ми допада, но няма как.
— Кара ме да се чувствам подлец.
— Това е просто старомодното ви мъжко отношение към жените, господин Марсън. Гледате на тях като на беззащитни създания, които трябва да бъдат закриляни и глезени. Нищо подобно. Ние сме фурии. Не бива да допускате представителка на моя пол да се меси в опитите ви да спечелите парите. Мислете за мен като за мъж. Изправени сме един срещу друг в честен двубой и не искам да се ползвам от привилегии. Ако отсега нататък не положите всички усилия, никога няма да ви простя. Разбирате ли ме?
— Май да.
— Ще трябва да положим големи усилия. Очилатият дребосък е нащрек. Миналата нощ ви подслушах иззад вратата. Между другото, нямаше нужда да ми казвате да бягам, а сам да останете, за да ви заловят. Това е пример какво не искам да правите. Беше рицарство, а не делови подход.
— Аз имах готово обяснение в случай, че ме заловят. Вие нямахте.
— И каква страхотна история беше само! Ще я взема назаем за собствена употреба. Ако ме заварят, ще кажа, че отивам да чета на Алин, която страда от безсъние. И няма да се учудя, ако наистина страда, клетото момиче. Не се храни достатъчно. Бедното дете е изгладняло до смърт. Чух един от лакеите да казва, че снощи на вечеря е отказала всички ястия. И макар да се кълне в противното, смятам, че се бои да се опълчи срещу стария си баща. Срам и позор.
— Тя е крехко създание, което има нужда от закрила и глезене — важно отбеляза Аш.
Джоун се засмя.
— Е, тук ме хванахте натясно. Признавам, че бедната Алин не е блестящ пример за забележителна съвременна жена, но… — Тя млъкна. — Божичко, едва сега се сетих за отговора, с който щях да ви направя на пух и прах. Но вече е късно да го кажа, нали?
— В никакъв случай. И аз съм същият. С тази разлика, че обикновено се сещам за остроумния отговор едва на следващия ден. Да се върнем ли към последните реплики?… Тя е слабо създание, което има нужда от закрила и глезене.
— Много ви благодаря — признателно произнесе Джоун. — А защо, ако смея да попитам, е слабо създание? Защото е допуснала да бъде глезена и закриляна. Защото е разрешила на Мъжа да й създаде специални привилегии и общо взето… Не, не е толкова добро, колкото ми се стори, че ще бъде.
— Трябва да е по-изчистено — разкритикува я Аш. — Липсва острота.
— Но ме връща към мисълта, че няма да й подражавам и да проиграя независимостта на действията си срещу рицарство. Опитайте се да прозрете моята гледна точка, господин Марсън. Знам, че се нуждаете от парите не по-малко от мен. Е, не мислите ли, че ще се почувствам подла, ако реша, че не сте положили всички усилия да ги спечелите само защото сте решили, че няма да е справедливо да действате пълнокръвно срещу жена? Това ще ме смаже. Ще се чувствам като човек, който няма право на нищо. Въпросът е прекалено важен, за да се отнасяте с мен като с дете и да ме оставите да спечеля само и само да не ме разочаровате. Искам парите, но не като подарък.
— Повярвайте ми — сериозно заговори Аш, — няма да са никакъв подарък. Проучих проблема Бакстър по-задълбочено от вас и мога да ви уверя, че той е истинската заплаха. Не знам как надуши толкова точно вярната следа, но очевидно е съвсем наясно с положението. Поне що се отнася до мен. Разбира се, няма представа, че и вие сте замесена, но се опасявам, че подозренията му към мен ще засегнат и вас. Искам да кажа, че се кани да прекара близкото бъдеще свит на килима пред вратата на музея. В момента ще е лудост и за двама ни да се опитаме да проникнем в него.
— Нещата доста се усложниха. А аз си мислех, че ще е много лесно!
— Струва ми се, че трябва да му дадем поне една седмица да се успокои.
— Най-малко.
— Нека погледнем нещата откъм добрата им страна. Не бързаме заникъде. Замъкът Бландингс е не по-малко комфортен от улица Аръндел № 7А, а интендантският му отдел е на такава висота, че кухнята се оказа истинско откровение за мен. Нямах представа, че прислугата си угажда така. Много си падам и по светската страна. Направо й се наслаждавам. За първи път в живота си чувствам, че съм личност. Забелязахте ли как се отнесох към кухненската прислужничка, която снощи ни сервира на вечеря? Струва ми се, че проявих истинско средновековно достолепие, нелишено от любезност. А мога и да се усъвършенствам. Ако питате мен, в състояние съм да водя безкрайно дълго този начин на живот.