Това, реши тя, е добър пример какво може да очаква след сватбата. По същество бракът означаваше двама души да са заедно и сами много често и задълго, да зависят един от друг за взаимните си развлечения. Какво точно щеше да бъде честото и продължително насаме с Фреди?
Е, заключи тя, в момента получаваше добра представа.
— Всичко е наред — обяви Фреди. — Наистина се измъкна. Носеше у себе си граната и заплаши, че ще я хвърли и ще взриви къщата, ако бандитите не го пуснат. Тъй че го пуснаха. Знаех си, че има някакъв скрит коз.
В момента…
Алин пое дълбоко дъх. Щеше да е така, ден подир ден, до края на живота й.
Наклони се напред и се втренчи в него.
— Фреди — рече тя, — обичаш ли ме?
Никакъв отговор.
— Фреди, обичаш ли ме? Представлявам ли част от теб? Ако ме загубиш, животът ти ще бъде ли като че не дишаш?
Достопочтеният Фреди вдигна пламнало лице и я загледа оцъклено.
— Ъъъ, какво? Дали аз?… О, да. До голяма степен. Знаеш ли, един от бандитите току-що пусна в комина на спалнята на Гридли Куейл гърмяща змия.
Алин стана от мястото си и тихичко напусна стаята. Достопочтеният Фреди продължи невъзмутимо да чете.
II
Аш не беше далеч от истината в преценката си за състоянието, в което щеше да изпадне господин Питърс при новината, че драгоценният му скарабей отново е отмъкнат от неведома ръка и е по-недостижим за него от всякога. Един от недостатъците на успехите в живота е, че когато преживееш провал, той придобива космически измерения. В известен смисъл успехът бе превърнал господин Питърс в разглезено дете. В момента, в който Аш го извести за станалото, беше готов да се раздели с половината си състояние, само и само да си възвърне скарабея. Възвръщането му бе станало въпрос на чест. Разглеждаше го като награда в състезание между собствената си воля и злите сили, които и да бяха те, надигнали се срещу него, за да му докажат, че възможностите му са ограничени. Чувстваше се като в миналото, когато на Уол Стрийт зад гърба му се промъкваха разни клетници и се мъчеха да го принудят да им отстъпи някоя железница или пакета с любими акции. Страдаше от онази форма на параноята, която прави от хората мултимилионери. Никой не би имал глупостта да стане мултимилионер, ако не го изгаряше желанието да докаже пред самия себе си, че е непобедим.
Изпита слаба утеха, като удвои наградата за скарабея, и Аш се понесе да дири Джоун с надеждата, че този нов стимул ще подейства на обединените им умствени усилия и ще роди някое вдъхновение.
— Осенена ли сте от нови идеи? — попита той. — На мен можете да гледате като на напълно задръстен в момента.
Джоун поклати глава.
— Не се предавайте — настоя тя. — Заблъскайте си отново главата. Опитайте се да разберете какво значи всичко това, господин Марсън. Вече успяхме да изгубим десет хиляди долара за една нощ. Не мога да си го позволя. Все едно да те лишат от наследство. Категорично не съм съгласна да зарежа работата и да се върна да сплетнича за херцози и графове в „Домашни клюки“.
— Перспективата отново да задълбая в Гридли Куейл…
— Божичко, бях забравила, че сте автор на детективски истории. Трябва да сте в състояние да разкриете загадката за броени минути. Задайте си въпроса какво би направил Гридли Куейл в това положение.
— Мога веднага да отговоря. Гридли Куейл щеше да чака безпомощно следващото щастливо стечение на обстоятелствата, което да му се притече на помощ.
— Няма ли собствени методи?
— Има пълни джобове с методи, но те не го водят доникъде без подходящото щастливо стечение на случайни обстоятелства. Все пак можем да опитаме да поразнищим казуса. В колко часа слязохте в музея?
— В един.
— И открихте, че скарабеят вече липсва. На какво ви навежда това?
— На нищо. А вас?
— И мен. Да опитаме отново. Човекът, взел скарабея, трябва да е разполагал с информацията, че господин Питърс предлага награда за него.
— Тогава защо не е отишъл при господин Питърс да си я поиска?
— Вярно. Тези разсъждения са погрешни. Започваме отначало. Човекът, който го е взел, е имал тежка и належаща нужда от пари.
— И как ще открием кой има тежка и належаща нужда от пари?
— Как наистина? Настъпи пауза.
— Струва ми се, че вашият господин Куейл е голяма утеха за клиентите си — отбеляза Джоун.
— Признавам, че индуктивното ми мислене куца — рече Аш. — Трябва да чакаме съвпадението. Предчувствам, че ще дойде. — Замълча. — Много ми върви на съвпадения.