— Ще ви кажа — започна той, — ако ми отделите няколко минутки от драгоценното си време. Ще изложа пред вас всички факти. Да, ако желаете, можете да натиснете звънеца, и тогава ще ги изложа пред свидетели. Без съмнение лорд Емсуърт ще е особено доволен да чуе, че синът, на когото тъй беззаветно е вярвал, е… крадец.
Ръката на Фреди тежко тупна на завивката. Звънецът остана недокоснат. Устата му зейна, доколкото позволяваше ченето. Обзет от паника, той все пак изпитваше необяснимото усещане, че някъде е чувал или чел последното изречение. После се сети. Буквално същите думи фигурираха в „Гридли Куейл. Приключението със синия рубин“.
— Какво… какво искаш да кажеш? — изпелтечи той.
— Ще кажа, каквото искам да кажа. В събота през нощта от частния музей на лорд Емсуърт е изчезнал ценен скарабей. Случаят ми бе възложен…
— Велики Боже! Да не сте детектив?
— А! — отвърна Аш.
Животът, както са отбелязали плеяда достойни писатели, е пълен с ирония. На Фреди му се стори, че се е сблъскал с върховното потвърждение на този факт. През всички тези години бе мечтал да се срещне с истински детектив и сега, когато желанието му се беше сбъднало, се оказа, че детективът работи срещу него.
— Случаят — продължи сурово Аш — бе поверен в моите ръце. Аз го разследвах. Открих, че сте имали тежка и належаща нужда от пари.
— Как, за Бога, установихте това?
— А! — рече Аш. — След това открих, че сте поддържали връзка с индивид на име Джоунс.
— Велики Боже! Как?!
Аш кротко се усмихна.
— Вчера разговарях с въпросния Джоунс, който е отседнал в Маркет Бландингс. А защо е отседнал в Маркет Бландингс? Защото е имал основание да поддържа връзка с вас. Защото е трябвало да му предадете нещо, до което бихте могли да се доберете само вие, но да го пласира само той. Скарабеят.
Достопочтеният Фреди онемя. Не направи никакъв коментар. Аш продължи.
— Разговарях с Джоунс. Казах му: „Аз съм доверено лице на Достопочтения Фреди Трипуд. Знам всичко. Имате ли някакви инструкции за мен?“ Той отговори: „Какво знаете?“ Аз отвърнах: „Знам, че Достопочтеният Фредерик Трипуд разполага с нещо, което желае да ви предаде, но не е в състояние да го стори, тъй като претърпя злополука и е прикован на легло.“ Тогава той ми поръча да ви предам да изпратите скарабея по човек.
Фреди с усилие се взе в ръце. Беше здраво загазил, но все пак съзираше една последна възможност. От задълбочените си проучвания на детективски истории бе установил, че понякога детективите отслабват хватката, когато разследваният случай е свързан със справедлива кауза. Дори Гридли Куейл от време на време се размекваше от някоя жална история. Фреди си спомни няколко случая, когато разкритият престъпник биваше пощаден, тъй като е извършил престъплението, подтикван от благородни мотиви. Реши да се остави на милосърдието на Аш.
— Ъъъ, знаете ли — започна да се подмазва той, — смятам, че начинът, по който сте разплели случая, е направо забележителен и тъй нататък.
— Е, и?
— Но вярвам, че ще промените мнението си, ако чуете моя вариант на историята.
— Знам го. Смятате, че някоя си госпожица Валънтайн ви изнудва за писма, които сте й писали навремето. Но това не е вярно. Госпожица Валънтайн е унищожила писмата. Тя го е заявила на Джоунс, когато е отишъл да я посети в Лондон. Той приджобил петстотинте лири и с измама се опитва да ви изкопчи още хиляда!
— Какво! Не може да бъде!
— Може, може. Аз никога не бъркам.
— Но откъде знаете?
— Имам си моите източници.
— И тя няма да ме съди за нарушено обещание за женитба?
— Никога не е имала такова намерение.
Достопочтеният Фреди се отпусна на възглавниците.
— Божичко! — трескаво възкликна той, сияещ от щастие. — Най-сетне една прекрасна новина.
— Оставете това сега — сряза го Аш — и ми дайте скарабея. Къде е?
— Какво ще правите с него?
— Ще го върна на законния му собственик.
— Ще ме издадете ли пред родителя?
— Няма.
— Правите ми впечатление — с благодарност изрече Фреди — на дяволски свястно момче. Вие сте направо върхът! Под дюшека е. Беше у мен, когато паднах по стълбите и трябваше да го пъхна там.
Аш го извади. Загледа го съсредоточено. Не можеше да повярва, че разследването е приключило и че на дланта му лежи едно малко състояние.