Трюмът отново се изпълни с познатата му смес от кислород и азот. Взие възприе това едва ли не с радост. В сравнение с това което изтърпя, в нея му беше най-добре. Люкът се отвори, влязоха докери и започнаха да подготвят контейнерите за разтоварване.
Взие се възползува от мига, направи си крака и напусна кораба. Оказа се на обширна бетонирана повърхност, оградена от масивни сгради. На синьото небе сияеше жълто слънце, а инфрачервените лъчи така се изливаха наоколо, че той бе принуден да вземе необходимите защитни мерки и така да отрази излишъка им. Едновременно с това се предпази и от пробождащото въздействие на тези ужасни хидрокарбонатни съставки на атмосферата, дивия шум и нарастващата носталгия, заплашваща да наруши органичната му стабилност.
Носталгия изпита още при първия поглед към непознатия и безстрастен свят. Как ще се върне в къщи? Как ще създаде контакт? Взие не усещаше нищо друго освен затворени мозъци, запушени като семе в обвивката си. Наистина, отвреме навреме някой мозък се открехваше, но дори и тогава не му обръщаха внимание.
Може би тук е иначе. Възможно е астронавтите по някаква причина да са невъзприемчиви към контакт, а тук да се намери по-подходящ към взаимодействие мозък. Може би? Може би! Взие бе близко до отчаянието, шзтича бързо през полето и хлътна в първото попаднало на пътя му здание, където усети отворен мозък. Тук имаше много хора на няколкото етажа и отворени мозъци се срещаха доста често. Той засече най-близкия мозък и настойчиво и с надежда го докосна с крайчето на своя мозък.
— Чуйте ме, моля ви. Аз не ви желая злото. Едно нехуманоидно същество е попаднало на планетата ви по стечение на неблагоприятни обстоятелства и иска единствено колкото се може по-бързо да се върне на своята планета…
4
Кардиологичното отделение на болницата при Лонг Айлъндския космодрум се намираше на първия етаж в далечния ъгъл на сградата. Дори когато пациентите се подлагаха на гравитерапия, това не оказваше влияние на гравитационното поле в останалите части на сградата. Както винаги болницата беше пълна — хората след космически полет често се чувствуваха зле и повечето биваха приемани веднага за лечение. Сега десет души очакваха да им присадят сърце, девет лежаха след присаждането, пет души бяха в критично състояние, на трима се планираше регенерация на сърдечните клапи, един пациент бе с повредена аорта и девет или десет души имаха различни оплаквания.
Повечето болни лежаха в антигравитационни устройства, които премахваха въздействието на земното притегляне на повредените органи, докато хората с регенерации се намираха в нормални условия и така сърцата им придобиваха силата и пъргавината, която им бе нужна. Репутацията на болницата бе превъзходна, а смъртността бе на най-ниското ниво на това полукълбо.
И загубата на двама пациенти за едно утро бе тежък удар за целия персонал.
В девет часа и седемнадесет минути мониторът на мисис Малдонато на осемдесет и седем години пламна целия в червено. След пътешествието по системата на Юпитер се възроди ендокардита й, а при нейните слаби жизнени сили не биваше да се подлага на бавна регенерация. Затова й присадиха синтетичен орган и нещата две седмици вървяха добре. Но изведнъж управляващият център на болницата получи зловещи телеметрични данни от леглото на мисис Малдонато:
— сърдечна активност — нула
— дишане — нула
— пулс — нула
— кръвно налягане — нула
И въобще всичко — нула, нула, нула. На енцефалограмата имаше пик — сякаш бе преживяла рязък и силен шок, следваше около две минути нередовна активност и… сприране на мозъчната дейност. Преди някой от персонала да изтича до леглото й, в действие се включи апаратурата за електрическа и химическа реанимация, но… без никакъв резултат: силният мозъчен кръвоизлив, станал съвсем неочаквано, бе довел до летален изход.
В девет часа и двадесет и осем минути стана вторият случай. Мистър Гинес на петдесет и една година получи коронарна емболия на третия ден след операцията. При това със същата последователност на събитията. Силното нервно напрежение завърши с моментална и фатална реакция на организма. Реанимационните процедури не помогнаха. Никой от лекарите в болницата не намери подходящо обяснение на тази смърт. Както и при мисис Малдонато, той спокойно спеше и жизнените му функции бяха нормални до мига на нещастието.