Джим, помисли си той. Изсвири музиката!
И в десет и трийсет и пет тя прозвуча.
Той чу или му се стори, че чува как под звездната светлина Джим подскача високо и се приземява пружиниращо като котка върху грамадния ксилофон. А мелодията! Наистина ли напомняше преобърнатата погребална жалба на калиопата?!!
За да се увери, Уил посегна да отвори прозореца. Но изведнъж отсреща прозорецът на Джим тихичко се разтвори.
Значи не беше долу на дъските! Просто страстното желание на Уил бе сътворило мелодията! Уил понечи да прошепне, но млъкна.
Защото Джим, без да каже и дума, се плъзна надолу по водосточната тръба.
Джим, помисли си Уил.
Долу на моравата Джим настръхна, сякаш бе чул името си.
Нали няма да тръгнеш без мен, Джим?
Джим бързо хвърли поглед нагоре.
По нищо не пролича да е забелязал Уил.
Джим, помисли си Уил, ние все още сме приятели, усещаме миризми, които никой друг не усеща, чуваме неща, които никой друг не чува, имаме една кръв, тичаме по един и същ път. Сега за пръв път ти се измъкваш! Зарязваш ме!
Но алеята беше пуста.
Един саламандър се стрелна край живия плет, натам изчезна и Джим.
Уил изскочи през прозореца, спусна се по решетката за цветята, преди да си помисли: Аз съм сам. Ако изпусна Джим, за пръв път ще бъда сам в нощта. И къде отивам? Където отива Джим.
Господи, нека не изоставам!
Джим се носеше като черен бухал подир мишка. Уил препускаше като обезоръжен ловец подир бухала. Сенките им пробягваха като хвърчила по октомврийските морави.
А когато спряха…
Пред тях беше къщата на мис Фоли.
22.
Джим се озърна.
Уил се превърна в храст зад храста, сянка в сенките с две проблясващи под звездите стъклени кръгчета — очите му, сбрали образа на Джим, който подвикваше шепнешком към прозорците на втория етаж:
— Хей, ти там… хей…
Божичко, помисли си Уил, той иска да бъде разпорен и натъпкан с натрошено стъкло от Огледалния лабиринт.
Върху мътно осветената завеса горе се надигна сянка. Мъничка сянка. Племенникът бе довел мис Фоли у дома и се бяха прибрали в стаите си или… О, Господи, помисли Уил, дано да се е прибрала жива и здрава. Може би и тя като продавача на гръмоотводи…
— Хей!…
Джим се озърна нагоре с онова странно, топло изражение на задъхано очакване, което често се изписваше по лицето му през топлите летни нощи при представлението на сенките отвъд прозореца на Театъра в онази къща на няколко преки оттук. Гледайки нагоре с обич, с преданост като котка, Джим чакаше някаква особена мрачна мишка да изскочи оттам. Макар и приклекнал, сега той сякаш бавно растеше, като че нещото на прозореца горе, което изведнъж бе изчезнало, притегляше костите му.
Уил стисна зъби.
Усети как сянката се плъзга надолу през къщата като студен дъх. Не можеше повече да изчаква. Хвърли се напред.
— Джим!
Стисна ръката на приятеля си.
— Уил, ти какво правиш тук?
— Джим, недей да говориш с него! Махай се оттук. Божичко, той ще те сдъвче и ще ти изплюе костите!
Джим издърпа ръката си.
— Уил, прибирай се. Ще развалиш всичко!
— Той ме плаши, Джим, какво искаш от него? Днес следобед… в лабиринта видя ли нещо?
— Да…
— За Бога, какво!
Уил сграбчи Джим за ризата, усети как сърцето му бие под костите на гърдите.
— Джим…
— Пусни ме. — Джим беше ужасяващо спокоен. — Ако той разбере, че си тук, няма да излезе. Уили, ако не ме пуснеш, ще си го спомня, когато…
— Когато какво?
— Когато стана по-голям, дявол да го вземе, по-голям!
Джим плю.
Уил отскочи назад като ударен от мълния. Погледна празните си ръце и вдигна едната, за да избърше плюнката от бузата си.
— О, Джим — изстена той.
И чу как въртележката се раздвижва, плъзга се по черни нощни води в кръг, в кръг, и Джим върху черен кон потегля напред, кръжи в сянката на дървото, и Уил искаше да извика: Внимавай! Въртележката! Ти искаш тя да върви напред, нали, Джим? Напред, а не назад! И ти върху нея, един кръг и си на петнайсет, после още един и си на шестнайсет, още три кръга и си на деветнайсет! Музика! Ето че си на двайсет и продължаваш, избуяваш на ръст сред пустата централна алея, и вече не си онзи Джим на тринайсет, почти четиринайсет години, а аз съм малък, млад и изплашен!
Уил отметна ръка и с всичка сила удари Джим по носа.
После се метна върху него, стегна го здраво и с вик го събори, катурна го в храстите. Удари устата на Джим, запуши я, натъпка я с пръсти до пръсване, заглушавайки гневното ръмжене и виковете.