Мистър Дарк размаха ръка и странни чудовища разтвориха зъбати челюсти по гърдите му; приличаше на циклоп с едно-единствено идиотски присвито око вместо пъп, което примигваше при всяка негова крачка.
Господи, помисли си Уил, той ли води тая тълпа със себе си, или тълпата го дърпа за кожата?
Уил усети как от всички скърцащи платформи, от безмълвните стърготини уродите се обръщат и заедно с полицаите и санитарите отправят омаяни погледи към тази илюстрована навалица, която с едно събирателно движение завладя и изпълни околния въздух и брезентовото небе с беззвучни викове за внимание.
Една част от татуираното с отровно жило население заговори. Беше устата на мистър Дарк над тази калиграфична експлозия, тази железопътна катастрофа на чудовища, гъмжащи по запотената му кожа. Мистър Дарк изтръгна от гърдите си звуци на орган. Личните му електрически, синьо-зелени поданици потрепериха, както потрепериха и истинските уроди върху посипания със стърготини под на шатрата; а Джим и Уил, чувайки звука с мозъка на костите си, също потрепериха и се почувстваха по-уродливи от уродите.
— Господа! Момчета! Току-що привършихме подготовката на новия номер! Вие ще го видите първи! — провикна се мистър Дарк.
Първият полицай с небрежно отпусната ръка върху кобура вдигна присвити очи към необятното стълпотворение от зверове и същества.
— Това момче каза…
— Каза?! — Илюстрования човек избухна в дрезгав смях. Стреснатите уроди панически заподскачаха, после се успокоиха, когато собственикът на панаира продължи съвършено спокойно, галейки и укротявайки илюстрациите си, което някак укроти и уродите. — Каза? Но какво е видяло? Момчетата вечно се плашат на панаирджийските представления, нали? Бягат като зайци, когато уродът изскача на сцената. Но тази вечер, особено тази вечер!
Полицаите погледнаха покрай него към жалката фигура от смачкан картон и парцали, стегната в електрическия стол.
— Кой е този?
— Той ли? — Уил видя как сред димните облаци в очите на мистър Дарк припламна огън и как той веднага го изгаси. — Това е новата ни атракция. Мистър Електрико.
— Не! Погледнете стареца! Вижте го! — изкрещя Уил.
Полицаите се обърнаха, изненадани от демонския му крясък.
— Не виждате ли? — настоя Уил. — Той е мъртъв! Само ремъците го държат!
Санитарите вдигнаха очи към грамадната зимна снежинка, захвърлена в черния стол и задържана от него.
О, божичко, помисли Уил, ние си въобразявахме, че ще е съвсем просто. Старецът мистър Кугър умира, затова ние довеждаме доктори да го спасят и може би той ни прощава, може би панаирът вече не ни мисли злото и ни пуска да си вървим. Но сега стана това, а какво ли още ни чака? Той е мъртъв! Късно е! Всички ни мразят!
И Уил стоеше сред другите, усещайки как студеният въздух полъхва откъм изровената мумия, откъм студената уста и студените очи, заключени в замръзнали клепачи. В замръзналите ноздри не трепваше нито един бял косъм. Под провисналата риза ребрата на мистър Кугър бяха застинали като камък, а зъбите под глинените му устни бяха студени като сух лед. Изкараш ли го навън по пладне, ще се обгърне в бяла мъгла.
Санитарите се спогледаха. Кимнаха.
Виждайки това, полицаите направиха крачка напред.
— Господа!
Ръката на мистър Дарк плъзна като тарантула по медното електрическо табло.
— Сега сто хиляди волта ще изгорят тялото на мистър Електрико!
— Не, не му позволявайте! — викна Уил.
Полицаите направиха още една крачка. Санитарите отвориха уста да проговорят. Мистър Дарк хвърли бърз въпросителен поглед към Джим. Джим извика:
— Не! Всичко е наред!
— Джим!
— Да, Уил, наред е!
— Отдръпнете се! — Паякът се вкопчи в ръчката на превключвателя. — Този човек е в транс! Като част от новата ни атракция аз го хипнотизирах! Може да пострада сериозно, ако внезапно го изтръгнете от това състояние!
Санитарите не проговориха. Полицаите спряха.
— Сто хиляди волта! И все пак той ще остане жив, със запазен разсъдък и здраво тяло!
— Не!
Единият полицай сграбчи Уил.
Илюстрования човек и всички трескаво разпънати върху него хора и зверове сграбчиха и блъснаха ръчката.
Светлините в шатрата помръкнаха.
Полицаи, санитари, момчета подскочиха и настръхнаха.
Ала сега в бързо обгърналия ги среднощен мрак електрическият стол се превърна в огнище и върху него старецът пламтеше като синьо есенно дърво.
Полицаите отскочиха назад, санитарите се приведоха напред, приведоха се и уродите със син пламък в очите.