— Добре дошшш… шшшш…
Полицаите се спогледаха с еднакви усмивки.
— Не! — извика внезапно Уил. — Това не е представление! Той беше мъртъв! Ако спрете тока, пак ще умре!…
Уил запуши устата си с длан.
О, Боже, помисли си той, какво правя? Искам да е жив, за да ни прости, да ни остави на мира! Но, Господи, още повече ми се иска да бъде мъртъв. Искам всички да са мъртви, плашат ме толкова много, че в стомаха ми сякаш подскачат котки!
— Извинявайте… — прошепна той.
— Не се извинявай! — извика мистър Дарк.
Уродите се размърдаха, запримигваха, взряха се. Какво да очакват от статуята в студения цвърчащ стол? Единственото око на стария, престарял мъж отново залепна. Устата хлътна като мехур от жълта кал в серен извор.
Свирепо ухилен, Илюстрования човек тласна ръчката една степен по-нагоре. Пъхна стоманен меч в старческата ръка, отпусната като ръкавица.
Поток електричество бликна от грапавата четина по брадясалите старчески бузи. Онова дълбоко око се разтвори светкавично като дупка от куршум. То алчно намери Уил и погълна образа му. Устните засъскаха, забълбукаха:
— Азсс… видяххх… момчетата… да сссе… вмъкват… в шшшатрата… в шшш…
Съсухрените мехове се напълниха пак, сетне блатният въздух с глухи стонове излетя от цепнатините им:
— … Ние… репетирахххме… затова решиххх… да изиграя… номер… да се пресссторя… на мъртъв…
Нова пауза, за да отпие кислород като бира, електричество като вино.
— … Паднаххх… всссе едно… че… умирам… Момчетата с писссъци… избягаха!
Старецът извличаше сричка след сричка.
— Ха. — Пауза. — Ха. — Пауза. — Ха.
Електричеството запои съскащите устни.
Илюстрования човек тихичко се изкашля.
— Този фокус изморява мистър Електрико…
Единият полицай трепна.
— О, разбира се. Извинявайте. — Той докосна фуражката си. — Чудесно представление.
— Чудесно — повтори единият санитар.
Уил бързо се завъртя да види как изглежда устата на санитаря, докато изрича това, но Джим я закриваше.
— Момчета! Дузина безплатни билети! — Мистър Дарк протегна ръка. — Заповядайте!
Джим и Уил не помръднаха.
— Е? — рече единият полицай.
Уил покорно посегна към билетите с цвят на пламък, но спря, когато мистър Дарк каза:
— Имената ви?
Полицаите си намигнаха.
— Кажете му, момчета.
— Саймън — каза Джим. — Саймън Смит.
Пръстите на мистър Дарк се стегнаха около билетите.
— Оливър — каза Уил. — Оливър Браун.
Илюстрования човек мощно си пое дъх. Всички уроди вдишаха! Мощната дружна въздишка сякаш разклати и мистър Електрико. Мечът му трепна. Върхът се стрелна да жилне с искри рамото на Уил, после изцвърча към Джим с малки синьо-зелени експлозии. Мълния удари рамото на Джим.
Полицаите се разсмяха.
Широко разтвореното самотно око на стареца лумна.
— Кръшшштавам ви… глупци и безззумци… кръщавам ви… мистър Болнав и мистър Бледен!…
Мистър Електрико замълча. Мечът потупа раменете им.
— Къссс… жжжалък живот… и за двама ви!
После процепът на устата му се затвори, възпаленото око пак залепна. Той задържа дъха си в дълбоките мрачни подземия и остави простичките искри да кипнат из кръвта му като черно шампанско.
— Билетите — прошепна мистър Дарк. — Безплатно возене. Безплатно возене. Елате, когато искате. Заповядайте пак. Заповядайте пак.
Джим грабна, Уил грабна билетите.
Подскочиха и хукнаха навън.
Полицаите се усмихнаха, помахаха с ръце и ги последваха, без да бързат.
Санитарите тръгнаха подир тях като призраци в белите си престилки. Не се усмихваха.
Завариха момчетата сгушени върху задната седалка на полицейската кола.
Изглеждаше, че много искат да се приберат у дома.
II. Преследване
25.
Тя усещаше как огледалата я чакат във всяка стая също както човек усеща, без да отваря очи, че първият зимен сняг току-що е паднал зад прозореца.
Преди няколко години мис Фоли за пръв път бе забелязала, че къщата е изпълнена с нейни собствени пъстри сенки. Значи по-добре да не обръща внимание на студените плочи от декемврийски лед в коридора, над писалищата, в банята. По-добре да се плъзга леко по тънката му повърхност. Спреш ли, тежестта на вниманието ти може да пропука опората. Пропаднеш ли през ледената кора, може да потънеш из дълбини тъй студени, тъй далечни, че цялото Минало лежи там, изсечено върху надгробен мрамор. Ледената вода ще се влее във вените ти. Прикован в рамката на огледалото, ще стоиш вечно, неспособен да вдигнеш поглед от гробницата на Времето.