Сега, по време на шествието, стотици нозе дрънчаха и се трупаха по решетката, докато карнавалът минаваше на кокили, придружаван от лъвски рев, вулканични гърмежи и цветове.
Два силуета трепереха под решетката.
Горе шествието крачеше по асфалт и тухли като огромен бароков паун, уродите отваряха широко очи, взираха се, претърсваха с погледи покривите на канцеларии, църковните камбанарии, четяха табелките на зъболекарски и оптически кабинети, проверяхаха магазинчетата за евтини стоки, а тъпаните разтърсваха стъклата на витрините и восъчните фигури кряскаха, имитирайки страх. Сбрал множество от пламнали и невероятно ярки, свирепи очи, парадът се движеше, изпълнен с желание, ала не можеше да го задоволи.
Защото онова, което най-силно желаеше, бе скрито в мрака.
Джим и Уил се спотайваха под решетката на тротоара пред магазина за тютюн.
Клекнали, притиснали коляно в коляно, с вирнати глави и тревожни очи, те засмукваха въздуха като желязна близалка. Над тях хладният вятър развяваше женски рокли. Над тях минаваха мъже, сякаш килнати настрани на фона на небето. Мощните сблъсъци на цимбалите тласкаха малките деца към коленете на майките им.
— Ето го! — възкликна Джим. — Парадът! Сега е точно пред магазина! Какво правим тук, Уил? Да се махаме!
— Не! — дрезгаво викна Уил и сграбчи Джим за коляното. — Това е най-очевидното място, под носа на всички! Никога няма да им хрумне да проверят тук! Млъквай!
Тррруммммм…
Решетката над тях звънна от удара на мъжка подметка и протритите налчета по тази подметка.
Тате! — едва не извика Уил.
Надигна се, прехапа устни и пак се сниши.
Джим видя как мъжът горе се върти ту насам, ту натам, търси, толкова близо и все пак тъй далече, на цял метър от тях.
Само да се пресегна… помисли си Уил.
Но тате, нервен и пребледнял, бързо се отдалечи.
И Уил усети как душата му се свива от студ и се превръща в тръпнещо в гърдите му бяло желе.
Бам!
Момчетата подскочиха.
Топче сдъвкана розова дъвка бе паднало върху купчинка стари хартии до крака на Джим.
Горе някакво петгодишно хлапе клечеше на решетката и отчаяно се взираше подир изчезналото си съкровище.
Марш! — помисли си Уил.
Момчето опря длани в решетката и коленичи.
Махай се! — помисли Уил.
Обзе го безумното желание да грабне дъвката и да я натъпче обратно в устата на хлапето.
Тъпанът на парада удари със страховита сила, после — тишина.
Джим и Уил се спогледаха.
Парадът, помислиха си и двамата, той спря!
Хлапето пъхна наполовина дланта си през решетката.
Горе на улицата Илюстрования човек мистър Дарк се озърна към своя поток от уроди и клетки, към блесналите под слънцето туби и навитите като питони медни рогове. Кимна.
Парадът се разпадна.
Половината уроди изтичаха към единия тротоар, половината към другия, смесиха се с тълпата, почнаха да раздават листовки, а очите им бяха като огнен кристал, бързи, нападащи като змии.
Хладната сянка на хлапето докосна бузата на Уил.
Парадът свърши, помисли си той, сега започва издирването.
— Виж, мамо! — Хлапето посочи надолу през решетката. — Там!
35.
В нощния клуб на Нед, на половин пресечка от магазинчето за тютюн, изтощеният от безсъница, прекалено много мислене и прекалено много ходене Чарлс Холуей допи второто си кафе и тъкмо се канеше да плати, когато внезапната тишина на улицата отвън го изпълни с тревога. Той не толкова видя, колкото усети кротката суматоха, докато парадът се смесваше с тълпата по тротоара. Без сам да знае защо, Чарлс Холуей прибра парите.
— Дай още едно, Нед.
Нед наливаше кафето, когато вратата се разтвори широко, някой влезе откъм улицата и леко докосна тезгяха с разперена длан.
Чарлс Холуей се вгледа.
И ръката се вгледа в него.
Върху опакото на всеки пръст имаше по едно татуирано око.
— Мамо! Там, долу! Виж!
Хлапето викаше и сочеше през решетката.
Минаха още сенки. Задържаха се.
Включително… Скелета.
Висок като мъртво дърво през зимата, същинско плашило от череп и преплетени кости, мистър Череп по прякор Скелета свиреше със сянката си като с ксилофон по скритите под него неща — студени стари хартии и топли тръпнещи момчета.
Махай се! — помисли си Уил. Махай се!