Мистър Холуей близна пръст, провери накъде духа вятърът и прати към нея нов буреносен облак.
Тя панически размаха ръце, отскочи назад и изчезна.
Илюстрования човек настръхна, завъртя се и се отдалечи с широка крачка, стиснал здраво в железните си юмруци портретите на Джим и Уил.
Тишина.
Под решетката беше толкова тихо, че мистър Холуей се запита дали двете момчета не са умрели от страх.
А долу Уил гледаше нагоре с влажни очи и зяпнала уста, и си мислеше: Божичко, защо не съм го видял досега?
Тате е висок. Тате е много висок.
Чарлс Холуей все още не поглеждаше към решетката, а само към малките, разплискани червени комети оставени по тротоара пред гишето от стиснатите юмруци на изчезналия мистър Дарк. Гледаше с изненада и самия себе си, приемайки изненадата, новата цел, съставена наполовина от отчаяние и наполовина от безметежност, след като подвигът вече беше извършен. Нека никой не пита защо бе казал истинското си име; той сам не би могъл да изпробва и предаде истинската му тежест. Сега можеше само да се вглежда в цифрите на градския часовник и да му говори, докато момчетата долу слушаха:
— О, Джим, Уил, наистина става нещо. Можете ли да се затаите, да се укриете до края на деня? Трябва ни време. Откъде се започва с тия неща? Няма нарушени закони, във всеки случай не и от писаните. Но се чувствам мъртъв и погребан след месец. Плътта ми трепери. Скрийте се, Джим, Уил, скрийте се. Ще кажа на майките ви, че сте си намерили работа на панаира, добър повод да не се приберете. Крийте се, докато притъмнее, а в седем елате в библиотеката. Междувременно аз ще проверя полицейските сведения за панаирите, вестникарските досиета в библиотеката, книги, стари афиши, всичко, което може да има връзка. Ако е рекъл Господ, когато се появите по тъмно, вече ще имам план. А дотогава карайте по-кротко. Бог да те пази, Джим. Бог да те пази, Уил.
Дребничкият баща, който изведнъж беше станал много висок, бавно се отдалечи.
Не усети как пурата падна от ръката му и сред дъжд от искри се промуши през решетката.
Остана да лежи в тясната правоъгълна шахта, гледайки Джим и Уил с единственото си огненорозово око, те също я гледаха, докато най-сетне се пресегнаха да изгасят окото.
36.
Понесло безумните си, диво блестящи очи, джуджето вървеше на юг по главната улица.
Изведнъж спря, прояви фотографската лента в главата си, огледа я, изврещя и хукна назад през гората от човешки нозе, за да се пресегне и да дръпне Илюстрования човек надолу, където беше все едно дали ще шепне или ще крещи. Мистър Дарк се вслуша, после побягна, изоставяйки джуджето далече зад себе си.
Като стигна до дървения индианец, Илюстрования човек падна на колене. Вкопчи се в стоманената решетка и впи поглед в шахтата.
Долу лежаха пожълтели вестници, съсухрени обвивки от бонбони, дъвки и угарки от пури.
Мистър Дарк нададе глух вик на ярост.
— Изгубихте ли нещо?
Мистър Тетли примигваше иззад гишето.
Илюстрования човек стисна решетката и рязко кимна.
— Веднъж месечно чистя отдолу заради падналите пари — каза мистър Тетли. — Колко изгубихте? Десет цента? Двайсет и пет? Половин долар?
Дрън!
Илюстрования човек свирепо погледна нагоре.
В прозорчето на касовия апарат подскочи малък червен надпис:
НЯМА ПРОДАЖБА.
37.
Градският часовник удари седем.
Ехото на мощния звън блуждаеше из сумрачните коридори на библиотеката.
Нейде в тъмното падна крехък есенен лист.
Не. Просто някой прелисти страница.
Дълбоко в една от катакомбите, приведен над масата под тревнозелен абажур, с подвити устни и присвити очи седеше Чарлс Холуей, ръцете му премятаха страници, повдигаха и подреждаха книги. От време на време изтичваше да надникне към есенната нощ, да огледа внимателно улиците. После пак се връщаше да скрепва с кламери събраните листове, да вмъква нови документи, да записва цитати и тихичко да си шепне. Гласът му разбуждаше мимолетно ехо под библиотечните сводове.
— Я гледай тук!
— … тук…! — казваха нощните коридори.
— Тази снимка…!
— … снимка…! — казваха залите.
— Ами това!
— … това… — слягаше се прахът.
Не помнеше да е имал по-дълъг ден през живота си. Беше се смесвал със странни и не чак толкова странни тълпи, беше търсил търсачите, тръгнали по течението на разпръснатия парад. Бе устоял на желанието да каже на майките на Джим и Уил повече, отколкото е потребно да знаят за една щастлива неделя, а междувременно кръстоса сенки с джуджето, кимна на Карфичената глава и Огнеядеца, внимателно заобиколи тъмните улички и овладя паниката, когато се върна, видя празната шахта под решетката пред магазинчето за тютюн и разбра, че момчетата играят на криеница нейде наблизо или — дай Боже — нейде много далече.