— Какво? — попита Джим.
— Че ако си жалък грешник под една форма, то и под другата ще бъдеш пак жалък грешник. Промяната на размера не променя мозъка. Ако утре станеш на двайсет и пет години, Джим, мислите ти пак ще бъдат момчешки и ще си личи! Или ако ей сега ме превърнат в десетгодишно момче, мозъкът ми пак ще е на петдесет и това момче ще постъпва по-странно и необичайно от всяко друго. Освен това времето излиза от релси и по друг начин.
— Какъв? — попита Уил.
— Ако стана отново млад, всичките ми приятели ще бъдат на петдесет или шейсет, нали така? Ще се откъсна от тях завинаги, защото не бих могъл да им кажа какво е станало, нали? Иначе ще завиждат. Ще ме намразят. Техните интереси вече няма да бъдат мои, нали? Особено тревогите им. Болести и смърт за тях, нов живот за мен. Къде на този свят има място за човек, който изглежда на двайсет, но е по-стар от Матусал; кой би издържал потреса от подобна промяна? Панаирът няма да те предупреди, че това е равносилно на следоперационен шок, но Бога ми, обзалагам се, че е още по-страшно. И какво става? Получаваш си наградата — лудост. От една страна — промяна на тялото, промяна на личната среда. От друга — вина, че изоставяш съпругата или съпруга и приятелите да умрат както всички хора… Господи, само това е достатъчно, за да се гърчиш от срам. Значи още страх, още страдания за пиршеството на панаира. Тогава, обгърнат от зелените изпарения на разранената съвест, казваш, че искаш отново да бъдеш както преди. Панаирът кима и слуша. Да, обещават, че ако постъпваш както ти кажат, скоро ще ти върнат твоите петдесет или колкото са там години. И със силата на обещанието за връщане към нормална старост онзи влак обикаля по света, а сцените му са населени от безумци, които чакат да бъдат освободени от робство и междувременно обслужват панаира, осигуряват гориво за пещите му.
Уил промърмори нещо.
— Какво?
— Мис Фоли — скръбно изрече Уил. — Горката мис Фоли, хванали са я точно както казваш. Щом получи каквото искаше, то я уплаши, никак не го харесваше и плачеше толкова силно, тате, толкова силно; бас държа, сега й обещават, че ако слуша, някой ден пак ще стане на петдесет години. Чудя се какво ли правят с нея в момента. О, тате, о, Джим!
— Бог да й е на помощ. — Бащата на Уил плъзна натежала ръка по старите панаирджийски портрети. — Вероятно са я хвърлили при уродите. А какво представляват те? Грешници, които са пътували твърде дълго с надеждата за освобождение и постепенно са възприели формата на първоначалните си грехове? Какъв е бил някога Дебелака? Ако правилно се досещам за иронията на панаира, някога той е бил страстен търсач на всевъзможни удоволствия и наслади. Ала сега живее в плен на изпънатата си до пръсване кожа. Скелета, Мършавия, или както там го наричат — дали е измъчвал жена си и децата си не само с физически, но и с духовен глад? Джуджето? Дали е бил вашият приятел, търговецът на гръмоотводи, вечно на път, без трайни връзки, вечно бързащ да изпреварва мълниите и да продава гръмоотводи, но оставяйки другите да стоят срещу бурите, тъй че по случайност или нарочно, когато се хванал в капана на въртележката, той се смалил не като малко момче, а като грозна, зла топка от егоизъм. А циганката гледачка, Прашната вещица? Може би вечно е живеела с утрешния ден, оставяйки също като мен днешния да се изниже, и затова е била наказана да се досеща за безумните изгреви и печалните залези на другите хора. Вие ми кажете, нали сте я видели отблизо. Карфичената глава? Момчето овца? Огнеядеца? Сиамските близнаци… мили Боже, какви ли са били те? Може би близнаци, обвързани от съвместния си нарцисизъм? Никога няма да разберем. Те никога няма да кажат. През последния половин час изказахме предположения за стотици неща — най-вероятно погрешни. Сега ни трябва план. Какво ще правим оттук нататък?