Чарлс Холуей разгъна картата на града и с тъп молив очерта мястото на панаира.
— Дали да продължим да се крием? Не. Просто не можем, след като вече са замесени мис Фоли и още мнозина други. Добре тогава, как да атакуваме, та да не ни видят сметката от самото начало? Какво оръжие…
— Сребърни куршуми! — провикна се изведнъж Уил.
— Не, по дяволите! — изсмя се Джим. — Те не са вампири!
— Ако бяхме католици, можехме да вземем от църквата малко светена вода и…
— Дрън-дрън — възрази Джим. — Трикове от старите филми. В истинския живот не става така. Греша ли, мистър Холуей?
— За жалост не грешиш, момко.
Очите на Уил пламнаха свирепо.
— Добре. Тогава остава само едно: да изтичаме до ливадата с две туби керосин и кутия кибрит…
— Това е незаконно! — възкликна Джим.
— Намери се кой да го каже!
— Чакай малко!
Но в този момент всички застинаха.
Шепот.
Едва доловим ветрец се понесе по библиотечните коридори и стигна до тяхната стая.
— Входната врата — прошепна Джим. — Някой току-що я отвори.
Тихо щракване в далечината. Течението, което за миг бе разлюляло крачолите на момчетата и косата на мъжа, престана.
— Някой току-що я затвори.
Тишина.
Остана само огромната мрачна библиотека с нейните лабиринти и зидове от задрямали книги.
— Някой е вътре.
Момчетата се надигнаха от столовете, в гърлата им напираше вик.
Чарлс Холуей изчака, после тихо изрече една дума:
— Скрийте се.
— Не можем да те оставим…
— Скрийте се.
Момчетата побягнаха и изчезнаха в мрачния лабиринт.
Вдишвайки и издишвайки бавно, Чарлс Холуей се застави да седне вдървено на стола, да впери поглед в пожълтелите вестници и да чака, да чака, а след това… пак да чака.
41.
Сянка се движеше между сенките.
Чарлс Холуей усети как душата му потъва в тъмни води.
Мина дълго време, докато сянката и човекът, когото тя придружаваше, застанаха пред вратата на стаята. Сянката сякаш нарочно се бавеше, за да накара плътта му да настръхне, а самообладанието му да се разклати из основи. А когато най-сетне стигна до вратата, тя доведе със себе си не един, не сто, а хиляда човека да надникнат вътре.
— Името ми е Дарк — изрече гласът.
Чарлс Холуей издиша две шепи въздух.
— По-известен като Илюстрования човек — добави гласът. — Къде са момчетата?
Бащата на Уил най-сетне се завъртя да огледа високия мъж, който стоеше до вратата.
— Момчета ли?
Илюстрования човек подуши жълтия прашец, лъхащ откъм книгите, и точно в същия миг бащата на Уил осъзна, че ги е оставил да лежат на открито. Хвърли се напред, спря и започна да ги затваря с подчертана небрежност.
Илюстрования човек се престори, че не забелязва.
— Момчетата не са си у дома. Двете къщи са празни. Колко жалко, че ще изтърват безплатните въртележки.
— Ех, ако знаех къде са… — Чарлс Холуей тръгна да разнася книгите по лавиците. — Дявол да го вземе, ако знаеха, че сте тук с безплатни билети, щяха да подскачат от радост.
— Тъй ли? — Мистър Дарк остави усмивката си да се стопи като розово-бяла играчка от парафин, която вече не му е интересна. После тихо изрече: — Мога да ви убия.
Чарлс Холуей кимна и продължи бавно напред.
— Чухте ли какво казах? — кресна Илюстрования човек.
— Да. — Чарлс Холуей поразклати книгите в ръцете си, сякаш по теглото им можеше да прецени събеседника. — Но сега няма да убивате. Твърде сте хитър. С тази хитрост удържате панаира на път толкова време.
— Значи прочетохте няколко вестника и си мислите, че знаете всичко за нас?
— Не, не всичко. Само колкото да се изплаша.
— Значи трябва още да се изплашите — изрече през тънките устни тълпата от лазещи нощни илюстрации, заточени под черния костюм. — Една моя приятелка отвън може да ви очисти така, че да изглежда съвсем нормален сърдечен удар.
Кръвта подскочи в сърцето на Чарлс Холуей, заблъска в слепоочията, на два пъти се обади в китките.