Тате! — помисли Уил. Къде си?
В далечната стая Чарлс Холуей седеше с разтуптяно сърце, чуваше и си мислеше: Няма да ги намери. Ако не ги намери, няма да мърдам оттук, а той няма да ги намери, те няма да го послушат! Няма да му повярват! Той ще си отиде!
— Майка ти, Уил — тихо подвикна мистър Дарк. — Тя се върти и познай в коя посока. Уили?
Мистър Дарк завъртя тънката си призрачна ръка из топлия въздух между рафтовете.
— Обиколка след обиколка, а когато пуснахме майка ти и я вкарахме в Огледалния лабиринт да се види, да беше чул само какъв звук издаде. Като котка, дето се е задавила с валмо лепкави косми и не може нито да го изкашля, нито да изкрещи покрай космите, които изскачат през ноздрите, ушите, очите, момче, и е стара, стара, стара. Когато я видях за последно, Уили, бягаше от онова, което видя в огледалата. Ще блъска с юмруци по вратата на Джим, но щом майка му види някаква двестагодишна твар да хленчи отвън и да моли за милостива смърт, ще се задави с косми досущ като нея и ще я изпъди да проси по улиците, където никой няма да й повярва. Уил, никой не ще повярва, че онази торба с плюнка и кокали е била росна красавица и твоя най-близка роднина! Тъй че, Уил, от нас зависи да изтичаме, да я намерим, да я спасим, защото знаем коя е… точно така. Така, Уил. Така, така, Уил, нали така?!
Гласът на черния човек изсъска и стихна.
Нейде в библиотеката някой хълцаше едва доловимо.
А…
Илюстрования човек доволно издиша въздуха от мрачните си дробове.
Дааааааа…
— Тук… — промърмори той. — Къде ли са подредени? На буква М — момчета? На буква П — приключения? На буква С — скрити? На буква Т — тайна? На буква У — ужас? Или пък са ги сложили на Д за Джим или Н за Найтшейд? У за Уилям, Х за Холуей? Къде са тия две скъпоценни живи книжлета, та да ги поразлистя, а? — Той разчисти с ритник място за крака си върху първата лавица на един висок рафт.
Пъхна там десния си крак, подпря се с цяла тежест и отлепи левия от пода.
— Така.
Левият му крак ритна отсрещната лавица, освободи място. Той започна да се катери. Десният му крак изби дупка на третата лавица, изхвърли книгите назад и мистър Дарк продължи да се изкачва нагоре към четвъртата лавица, петата, шестата, опипваше мрачното библиотечно небе, ръцете му се вкопчваха в дъските, после посягаха по-нагоре да разлистят нощта и да открият момчетата, ако случайно са се пъхнали между страниците.
Дясната му ръка пробяга като тарантула с гирлянд от рози, блъсна един каталог за гоблени и книгата се запремята надолу към непрогледната бездна. Сякаш мина цяла вечност, докато гоблените изтрещяха на пода и се разхвърчаха като лавина от златни, сребърни и небесносини нишки.
Запъхтян, той протегна лявата си ръка към деветата лавица, ала пръстите му срещнаха само празно пространство — нямаше книги.
— Момчета, тук ли сте? На Еверест?
Тишина. Само приглушеното хълцане вече се чуваше по-близо.
— Студено ли е тук? По-студено? Най-студено?
Очите на Илюстрования човек се изравниха с единайсетата лавица.
Само на десет сантиметра от него Джим Найтшейд лежеше по очи, вцепенен като труп.
Една лавица по-нагоре в катакомбата лежеше Уилям Холуей с треперещи, насълзени очи.
— Чудесно — каза мистър Дарк.
Той протегна ръка да погали Уил по главата.
— Здравей.
43.
За Уил наближаващата длан бе като лунен изгрев.
Върху нея сияеше със син пламък собственият му портрет.
Джим също видя длан пред лицето си.
Собственият му образ го гледаше от дланта.
Ръката с портрета на Уил сграбчи Уил.
Ръката с портрета на Джим сграбчи Джим.
Писъци, крясъци.
Илюстрования човек напрегна ръце.
Извъртя се и скочи на пода.
Ритайки и пищейки, момчетата паднаха заедно с него. Приземиха се на крака, залитнаха и щяха да се строполят, но юмруците на мистър Дарк здраво ги стискаха за яките.
— Джим! — каза той. — Уил! Какво правехте горе, момчета? Книжки ли четяхте? Не ми се вярва.
— Тате!
— Мистър Холуей!
Бащата на Уил излезе от мрака.
Илюстрования човек грижливо подхвана момчетата под мишница като два снопа съчки, после с добродушно любопитство се вгледа в Чарлс Холуей и посегна към него. Бащата на Уил нанесе само един удар, преди лявата му ръка да бъде хваната, задържана и смачкана. Пред очите на крещящите момчета Чарлс Холуей изпъшка и се подпря на коляно.
Мистър Дарк стисна с лявата ръка още по-силно и в същото време бавно, уверено притисна момчетата с другата си ръка, смачка ребрата им тъй жестоко, че въздухът излетя през устните им.